Благодаря ти за линка!

Фактът, че диференциацията влиза в сила в този й вид и при условията, в които работим, изобщо не ме радва.

Доколкото разбрах от прочетеното, засега се въвежда само вторият стълб, който е:

Въвеждане на система за определяне на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на педагогическите кадри на база показатели, определени на национално ниво, и критерии към всеки от тях, приети с решение на Педагогическия съвет, в зависимост от вида и спецификата на детската градина, училището, обслужващото звено.

Единственото радващо е, че никъде не видях да пише, че сме задължени при разпределянето на средствата да се съобразяваме с онези проценти: на 10% от учителите 40% от сумата и обратно. Означава ли това, че изискването е отпаднало?

6. Не се предоставят средства по Националната програма за диференцирано заплащане на детска градина, училище или обслужващо звено, в което повече от 70 % от учителите ще получат допълнителни възнаграждения, отклоняващи се до +/- 10% от средното допълнително възнаграждение за съответната детска градина, училище или обслужващо звено.

Отпадна тази проклетия с фиксираните групи. Не можаха обаче да приемат, че в някои училища може да се стигне до разумно решение средствата да се разпределят по-равно. И затова сложиха разпоредбата, на която обръща внимание "вижте". Която казва, че на "еднаквото" разпределение на средствата може да е 70% от учителите да получат еднаква добавка. Ако повече от 70% от учителите имат еднаква добавка - училището няма да получи средствата за добавката.

Това е впрочем добър практически пример за две особености на управлението на българската образователна система (и държава), с които трябва да се преборим:
1. Абсолютното недоверие на националните власти, че училището като институция може да си послужи полезно с един нов инструмент за стимулиране на членовете на педагогическия екип. Изобщо не повярваха членовете на работната група в МОН, че дори 1 или 2 учебни години по инерция учители и директори да се съгласят да разпределят  тези средства по равно (за да си спестят главоболия и напрежения), на третата и директорите и учителите ще се противопоставят на такава по същество "еднаква" оценка за приноса на всеки в екипа. И нещата ще си дойдат сами на мястото и всяко училище ще си е стигнало само до добротото мерило като си е обсъдило своите си практики и постижения.
2. Намерението на националните власти да направят от всяко средство за решаване на конкретен проблем - универсално швейцарско ножче - което да върши работа за 2-3-5 или 10 неща/ситуации едновременно. Най-смехотворните и разточително скъпи примери от този вид от практиката на МТСП, но с ужас забелязвам, че и останалите сектори ги влече силно този отвратително неефективен подход. Оставяме настрана факта, че не беше редно от цялата програма за диференциация да се започва точно с втория стълб, защото без да се знае точно как ще изглежда първият като конкретни стойности, няма никаква гаранция,че вторият възлиза на 10-15%, колкото е неговата идеална стойност според предназначението му. Дори в сегашния си вид този точно определен вид диференциация, който си има точно определено предназначение (стимулиране влагащите на повече  време и усилия и постигащи по-добри резултати на училищно ниво преподаватели) си популяризира/използва още и като:
- усилие да повишаване на възнагражденията на учителите
- външен инструмент за принуда на училището  да посочи поне 30% сред педагозите в екипа си, които не работят колкото останалите.
Заради тази си "тристранност" един малък нов инструмент за училищна политика на училищно ниво, може да се превърне в един сериозен източникна проблеми на училищно ниво.

ужасно съжалявам за сливанията и грешките, но това чудо отказва да запомни промените в постигна, въпреки че ми го отваря да го редактирам и ми позволява да ги поправя. сигурно аз не правя нещо както трябва, на не мога да схвана какво.

Пайдея, съжалявам за сливането на думите! Причината изобщо не е в теб, а в един досаден бъг, който се появи преди време, но който ще бъде отстранен с пускането на новата версия на сайта.

По въпроса за диференицираното заплащане. Продължавам да не разбирам защо така изкуствено и насила ни налагат някакви проценти. Ето сега са се хванали за 70%. Ще се съглася донякъде, че трябва да има разлика в заплатите на учителите в едно училище, но колко ще са тези учители и конкретно с какъв процент ще се повиши възнагрждението, трябва педагогическия съвет да го реши.

Новата система за диференцирано заплащане е израз на арогантното самодоволство на институция, която няма никакво доверие в училището и учителите и се опитва да изчерпи всички възможности. Затова и повечето актове са ялови още със създаването им. Неща като публичност и прозрачност, обществена дискусия и т.н. са на милион години от образователното министерство за съжаление вече почти 20 години.

Разяснете ми точка 4 от раздел 6.1.3 Принцип на финансиране от Решение 541.

На този въпрос, поне аз не знам да има  човек, който може да ти отговори. Отговора на този въпрос знаят единствено творците на програмата. Питала съм хора, работещи в РИО и община, които ми отговарят, че не са съвсем наясно с принципа на финансиране. Най-загадъчно е тъй нареченото " относително тегло" на точките. Как ще ги изтеглим тия точки и в какви мерни единици - грам или килограм ? Не ми е ясно.

Аз мисля (по аналогия със сходни процедури), че става въпрос за следното:
Изходни данни:
В училище Х има например 10 преподаватели.
За училище Х е определен бюджет за разпределяне по ДТВ в размер например на общо 1000 лева.

Какво се случва:
1. Извършваме оценка и 10-те преподаватели са оценени.  Преподавател 1 има оценка 95 точки, Преподавател 2 - 83 точки, Преподавател 3 - 91 точки и т.н.
 
2. Сумираме общите оценки на всички преподаватели и получаваме общата сума на оценъчните точки за целия екип. В нашия случай тя ще е трицифрено число - нещо като 893 точки. В по-големи училища - четирицифрено.
 
3. Делим общия бюджет за ДТВ на общия брой на точки и получаваме относителното тегло на една точка в лева. В нашия измислен случай то е 1, 11 лв.

4. Умножаваме броя на точките на всеки преподавател по относителното тегло на една точка в лв. и получаваме размера на диференциращата добавка, която ще получи всеки от преподавателите. Преподавател 1 ще получи 95 т. х 1,11= 105 лв., преподавател 2 - 83 т.х 1,11 лв. = 92,13 лв. и т.н.

Не е сложно. Използва се  като подход в много случаи когато оценка в някакви единици, трябва да послужи за разпределяне на други единици между оценените. Например с такива операции - оценките от тест (0 до 100 точки) се превръщат в оценки по шестобалната система (2-6). Вероятно и затова от МОН не са го пояснявали много подробно - защото смятат, че всички учители са се интересували от тестовете. Което е невярно.

Здравейте, ясно е, че ДЗ не е панацея и не решава проблема , а го задълбочава води до конфронтация и огромни проблеми в учителските среди. По навик обаче ще го вземем този хап. Поне да знаем какъв е. Никой няма идея какви са парите за конкретно училище (примерът е ясен и на децата "За училище Х е определен бюджет за разпределяне по ДТВ в размер например на общо 1000 лева" , но как да се включиш в нещо изпокарш с колеги.....за 1000 лева, а дали не са наполвина или една четвърт от примера още веднъж благодаря за него) - дали пък някой знае но не казва и ни се подсмихва? Сега свършвам с една приказна реалност Седнали десет гладни учителя да ядът баница масата голяма с червена плюшена покривка по случай ДЗ. Заозъртали се, спогледали се, поседсли въздъхнали и се разотишли на излизане от учителската чистачката пита : -Има ли от баницата? -Има като си купим брашно, мляко,...(Няма да пиша рецептата да не ме съди някой, че издавам тайни от кухнята)...платим си тока. Ще има, в края на годината не се знае обаче коя.

Много бих искала да дам реален пример, но за съжаление досега не съм открила публичен документ (до служебни нямам достъп) на МОН или на МФ,който да обяснява как е формиран бюджетът от 13,2 млн. лв., който ще се разпредели по ДТВ. А възможностите са повече от една и са различни (някакъв % от единни стандарт за издръжа на ученик х броя на учениците по общини в 4 категории, или 5%от общия бюджет за възнаграждения в образование; или 5% от средната брутнараб. заплата за сектора х брой на заетите в сектора;  или 5% от среднатабрутна раб. заплата за сектора х брой на педагозите; или 5% от среднатабрутна раб. заплата на педагогичческия персонал  х брой на педагозите идр.) Всичко това са различни подходи и водят до различни числа и различни принципи на разпределение по общини и/или училища.

Иначе, разбира се че ДТВ не е панацея, съответно 1/3 от ДТВ още по-малко може да се очаква да постигне "смайващ ефект". Но ДТВ в пълен размер, СЛЕД добро решение на въпроса с ОСНОВНТЕ възнаграждения - може да бъде един добър инструмент за признание на добрите професионални постижения на учителите.

Въпросът е , че правителството и ...не малка част от гражданите извън сектора на образованието, държат общественият дебат (с всичките мукусури в БГ условия) да се води едновременно по двете теми (и качество и размер на  възнаграждение) и мерките да се прилагат паралелно (10% увеличение на всички зпалати + 5% диференцирано разпределени), а учителите се дразнят (в болшинството от случаите напълно оправдано), че изпълнителната власт непрестанно иска да "земете под масата" въпроса за основното възнаграждение и да представи диференциращата съставка като"голямо усилие" и значима промяна в нивото надоходите, което е напълно невярно.

Мен лично ме вбесява  изразът  "голям жест  към учителите", който министри и зам.министри използват по отношение на бъдещо актуализиране на  основните възнаграждения на учителите. Но това е тема за отделен постинг, посветен на неоснователността на претенциите науправлението на страната към образвоанието, в сравнение с незначителните инвестиции в образование (по-малки от тези в отбраната!) и липсата на работещи системи за оценка в образованието, които няма как да се появят по чудесен начин от нищото и със сигурност няма да се проявят след "преговори със синдитатите" или "работа в работни групи наекспертите от МОН" (които са твърде малко на брой в сравнение с обемана задачата). А засега не съм забелязала друго усилие да се прави. Затова и общественият дебат е толкова повърностен и не може да излезе от неработещото ниво "харесва ми / не ми харесва".