УРОКЪТ КАТО МУЗИКАЛНА КОМПОЗИЦИЯ
Преподаването като процес на композиране
Кристоф Вихърт е валдорфски учител близо трийсет години. Автор на книги и статии. Петнайсет години е бил ръководител на педагогическата секция в Дорнах, Швейцария. Ръководел е и Международния форум на Щайнеровите валдорфски училища. По настоящем е и преподавател в колежа по валдорфска педагогика в Щутгарт.
Г-н Вихърт, на една от Вашите лекции ни казахте, че ученето дава здраве.
Да. Ако искате да разберете валдорфското образование, ако искате да разберете целта на валдорфското образование, трябва само да кажете, че това е устойчиво, крепко здраве в живота чрез обрзованието. Защото днес ние знаем, че начинът на учене може да те разболее или да ти даде здраве. И валдорфският подход дава здраве, първо защото процесът на преподаване е „потопен“ в изкуства и защото самият начин на преподаване е артистичен. Това не означава, че преподаваме изкуства, а че начинът, по който преподаваме е така творчески, както един артист би го представил.
Много хора знаят, че ученето може да увреди здравето, но не много хора знаят, че ученето може да бъде един здравословен процес, даващ здраве.
Да.Това е новата парадигма на валдорфското образование. По тази причина то се появи, но това е нещо ново и Вие сте права, че не много хора имат някаква представа за това.
Можете ли да ни дадете пример? Как ученето може да бъде един здравословен процес?
Много просто: представете си, че учите, защото искате, или учите, защото сте притиснати насила да произвеждате резултати. Просто направете разликата. Щайнер говори за това, че учителят трабва да хармонизира процесът на дишане с нервно-сетивните процеси у детето. Какво означава това?
Това е една част от задачите, но не е единствена. Това означава, че не използвате едностранчиво възможностите на детето. Нека кажем така - всеки учебен момент, всеки урок трябва да съдържа интелектуална част, емоционална част и част, в която детето има да прави нещо. Ако просто изпълнявате тези три правила, децата учат нещо, преживават нещо, свързват се с него и правят нещо. Това само по себе си вече дарява здраве. Обикновеното образование се свежда до това, че ти просто учиш. А това е много едностранчиво.
Както казах и преди, ако ти харесва да учиш нещо, защото твоят учител го поднася по такъв начин, че е интересно да го слушаш, по един креативен начин, тогава ти свързваш себе си не само интелектуално, но също и емоционално с това, което учиш. Това ние наричаме „интегративен фактор“ и той дава здраве. Всичко, което интегрира, обединява, е здравословно. Всичко, което дезинтегрира, разединява - разболява.
Вие казахте „когато е интересно“ да слушаш учителя си. И това е моментът, в който започва изкуството да преподаваш.
Точно така.
Има един български психиатър (проф. Георги Лозанов), който казва в една от последните си книги, че когато лекуваме паметта, ние лекуваме тялото. Точно това казва и Щайнер.
Да, това е така.
Каква е връзката между паметта и здравето?
Просто е. Имам предвид, че не само психиатри, но и педиатри казват, че децата трябва да имат право на позитивни спомени от училище. Защото позитивните спомени са форма на енергия, а негативните спомени са форма на „изгаряне“. И това е стара мъдрост. Ние знаем, че военно-пленниците, които са имали прекрасно детство имат по-голям шанс да оцелеят от тези, които не са имали хубаво детство.
А ако едно дете дойде при учител и учителят види, че това дете няма добри спомени, а болезнено детство, какво може да направи той?
Детето не е машина. Така че, винаги можете да трансформирате и да предоставите на детето прекрасни моменти със своя учител и да засенчите негативните преживявания. Тогава те стават по-силни от негативните преживявания.
Ако едно дете е преживяло нещо лошо, например загубило е родителите си при земетресение, това се случва понякога, и ако ние работим творчески с такова дете, знае се от психиатрията и психотерапията, че детето може да преодолее травмата, чрез артистичните дейности, изкуството в образованието, чрез любовта в образованието. Това се знае и се практикува всеки ден. „Приятелите на педагогическото изкуство на Рудолф Щайнер“ имат голям департамент за спешна педагогика при кризи и земетресения (emergency pedagogy). Защото знаят как работи това.
Да, спешната педагогика е напълно нова област за хората в България. Струва си да се направи отделен разговор за това. Г-н Вихърт, понякога децата задържат своята концентрация за много дълго време, но понякога не могат да направят това. Какво всъщност е концентрацията? И как учителят поддържа концентрацията по здравословен начин?
Да, добър въпрос. Концентрацията означава, че можеш да останеш фокусиран, да задържиш вниманието си върху това, което учиш. Обикновено възрастните имат способност за по-дълга концентрация от децата. Затова при децата ние използваме разнообразие от дейности. Затова е много важно учителят да усеща: „Това, което правихме е достатъчно, сега трябва да правим нещо друго“. И тогава променя дейността. Учителят трябва да е много чувствителен, за да усети, когато една дейност е достатъчна и тогава трябва да я смени. Децата не са машини, така че ние можем да усетим, когато концентрацията им се изчерпва и да сменим дейността. Каква прекрасна отмора е за детето да усети „сега мога да правя нещо друго“.
Значи смяната на дейностите е основно нещо?
Това е едно от нещата. Детето остава дълго концентрирано ако това, което му поднасяте е интересно. И детето остава много по-дълго концентрирано ако това, което му поднасяте, е изпълнено с въображение, а не просо абстрактно. Ако преподавате само абстрактно, детето веднага прекъсва връзката си с това, което прави и вие трябва насила да го държите фокусирано.
Всъщност моят следващ въпрос е - какво е въображението?
При въображението имате смес от интелектуална активност и волева активност.Ако тези дейности се смесят вътрешно се получава въображението.
И това е нещо креативно.
Да, това е нещо креативно, но има и още нещо. Когато използвате въображението на децата, те не са твърде уморени. Ако не използвате въображение те се изморяват много.
Бих казал - използвайте тяхното въображение, но също им поднасяйте картини за въображението. Говорете с богата фантазия, говорете с метафори. Метафората е фантазия.
Много хора имат травми в ученето. Можем ли да се справим с това или то е само вътрешен процес?
Имате предвид, когато травмата е на лице?
Да, когато учителят види, че детето има травма.
Като възрастен вие можете да преодолеете травма, когато я осъзнаете и я прежевеете отново и се опитате да се освободите от нея.
Това може да се получи в личността на възрастния. Често хората се нуждаят от помощта на психолог, за да преодолеят нещо. Не винаги, но понякога...
Или помощта на колеги?
Или партньор. Зависи. Най-важното е да осъзнавате травмата, да говорите за нея, а не само да я преглъщате.
Какво може да направи един учител? Имали ли сте дете, което да е дошло при вас с убеждението „Не мога да го направя. Не мога да го науча“?
„Не съм способен да го направя“, да. Но тогава просто правиш малка шега и казваш : „ Слушай, ще разрешим проблема заедно. Утре ще сме забравили“.
Значи, чувството за хумор лекува травми?
Не бих казал, че лекува травми, но чувството за хумор е начало на взаимовръзка. А взаимовръзката лекува травми. Връзката между човешки същества.
Валдорфският учител често използва думите „да храносмели информацията“. От много повтаряне тези думи са загубили част от значението си. Какво означава да храносмелиш или да смелиш информацията?
Трябват примери. Едно дете учи много сложна химия. И му е дадена възможност само да научи формулите, но не и действителната химия зад тях. Така то не може да я „храносмели“. Но момента, в който ние даваме на детето, показваме му, правим заедно с детето експеримента, който ще ни отведе до формулата, това дава възможността на детето да „смели“ формулата. Защото детето познава реалността, която стои зад формулата. Това наричаме „храносмилане“. Ако едно дете учи граматика и никога не е имало шанса да анализира текст и да види красотата на граматиката, а само е насилвано да заучи определини имена, тогава то няма да „храносмели“ граматиката. Но ако детето е имало възможността да види красотата на граматиката, тогава то ще ѝ се наслади и ще му харесва да я използва. Това се правъща в част от живота и е толкова нормално. Ако слушате много сложна история, например „Парсифал“ или нещо друго, не е важно само да ви впечатли силно. Така няма да смелите историята. Но ако преминете през целия текст, разходите се из него, проведете разговори за него, тогава започвате да го „храносмилате“.
„Храносмилане“ е друг термин за „разбиране“. Може да приложиш знанието и това да е всичко, краят на историята. Но ти можеш да преработиш информацията по такъв начин,че тя да стане част от теб и ти наистина разбираш за какво става дума. Имам предвид, че ако четете учебник по българска история, Вие няма да научите много повече от фактите. Но познанието за това, което стои зад фактите, наричаме разбиране или „храносмилане“.
Като споменахте красотата, каква е ролята на красотата в процеса на преподаване и в процеса на учене?
Урокът трябва да бъде като една музикална композиция с начало, въведение, после минаваме през главната тема, разработката, повторението, активирате съдържанието в някаква дейност и накрая казвате: Вижте, какво направихме! Създадохме изкуство от началото до края.“ Преподаването е като процес на композиране. Всеки урок трябва да бъде една композиция и тогава детето чувства силата на тази композиция. Една крайност е, когато учителят започва урока в 8.00 прави нещо до 8.15, (поглежда си часовника), после 8.25ч, 8.45ч. „О, още петнайсет минути“. Той просто върви по своята времева таблица и когато звънецът бие, спира. Това не е композиция. И това е изморително за децата. Но когато ги увлечеш в един процес с начало на експозиция, разработка, повторение, а накрая - „ ...вижте какво направихме! И утре продължаваме“.
Валдорф има много богат набор от методи, с които да покаже красотата в математиката, писането, четенето...
...Във всичко, да. Това не е валдорф. Това е нашата задача, която трябва да изпълним.
Това е нашата задача, но не всеки е наясно с нея.
Да, така е.
Можем ли да кажем, че елементът на красотата е важен за процеса на учене?
Не бих се изразил точно така. Бих казал - превърнете процеса на учене в един красив стремеж, едно красиво усилие.
Можете ли да характеризирате артистичния процес на преподаване?
Това, за което говорех. Една част от него е, че вие преподавате, сякаш композирате, така че знаете началото, знаете края и знаете кога, какво правите. Това - от една страна. От друга страна, вие прониквате в своя предмет толкова дълбоко, че повече не сте зависими от своята подготовка, можете да играете със съдържанието - с този елемент, с онзи елемент и така вие имате диалог с учениците си. И това се превръща в нещо артистично, в нещо креативно и вие създавате нещо с него. Както в самия живот - вие учите нещо, преживявате нещо и правите нещо. Това е артистичното, творческо преподаване или изкуството в образованието.
Вярно ли е, че Щайнер е препоръчал да има учебна епоха за хумора? (Във валдорфските училища децата учат на т. нар. учебни епохи, които обхващат периоди от няколко седмици; по време на една епоха децата имат възможност да се потопят изцяло в изучаването на един основен предмет по време на т.нар. главен урок. Главният урок е с продължителност от 90 до 120мин. След почивката децата имат други уроци с трайност около 50мин, в които изучават чужди езици, изкуства, занаяти, евритмия и др.)
Не, това не е вярно. Това, което Щайнер отбелязва е, че по време на главния урок в епохата по литература в девети клас вие може да разгледате хумора в литературата. Това е много интересно. И ако разгледате световната литература ще откриете най-удивителни неща. Шекспир има удивителен хумор, Дикенс има изумителен хумор, Гьоте има изумителен хумор...
А защо в девети клас?
Ами, отгатнете защо. Децата са в пубертета. Те са изпълнени с вътрешни революции и вътрешни проблеми. И за тях това би била чудесна отмора, отдъхване, да се свържат с хумора по такъв начин. Отделно от факта, че това е прекрасна интелектуална дейност.
А каква е ролята на смеха в процеса на учене?
Смехът винаги е форма на „храносмилане“.
А когато децата се изморят?
Променяте дейността.
Как се променя учителският авторитет с годините?
На първо място има голямо неразбиране в света на валдорф по отношение на авторитета. Авторитетът не е нещо дадено.Това не съществува. Детето дава авторитет на учителя. Детето трябва да почувства, че той е добър учител. Тогава детето иска да даде любовта си на своя учител.
И как се променя той?
През годините той се променя. В началото той е съвсем чист авторитет, с времето преминава в дружба, а в средното образование се превръща в разбиране на идентичността на учителя. Тогава децата търсят автентичността, истинността на учителя. Автентичността се състои в това, че твоето представяне е в съответствие с твоята идентичност. Това е жестът на учителя в гимназиалното образавание. А жестът в началното училище е, че детето иска да следва своя учител и неговото преподаване, защото го обича. И тази любов идва, когато детето усеща , че той е добър учител. Това идва естествено.
Как авторитетът дава свобода на човека?
Ако едно дете се научи да се покорява , по-късно като възрастен ще има способността да повелява сам на себе си. Ако един човек не се научи да се покорява като дете, никога няма да е способен да управлява себе си. Ако детето е имало възможността да обича свой учител и да го следва, защото го обича, тогава има авторитет. Тогава като възрастен човек ще има силата да владее себе си.
И това е авторитетът, който обичаш.
Да, разбира се. Щайнер винаги говори за любящия авторитет. Не става дума за военен авторитет. Това е любящ авторитет. “Аз правя това, което иска учителят, защото го обичам“. Това не е военно командване.
Как учителят възпитава чувството за благородство?
Просто чрез начина, по който представя самия себе си. Хубав въпрос, между другото. Ти не можеш да преподаваш благородство. Не можеш да кажеш - „бъди благороден“. Единственото, което работи е, ако детето е заобиколено от среда, в която благородството е част от живота на другите. Едно дете никога, никога не може да научи интелектуално моралните стандарти, единствено чрез добрите примери от заобикалящата го среда. Така че, това е отговорността ни като учители.
Как учителят възпитава смелостта?
Той не я възпитава. Смелостта е част от характера, която някои притежават, а други - не.
Можете ли да я подкрепите тогава? Хората имат смелост за различни неща.
Не зная, нямам идея.
Можете ли да споделите някои вътрешни качества, които сте развили като учител?
Мисля, че съм се научил да слушам много внимателно всеки. Научил съм се да слушам това, което човек наистина казва зад думите. Това е нещо, което съм научил. И съм се научил да обичам предметите, които преподавам, без значение дали това ще бъде математика, физика или химия, или география и граматика. Ако не обичате предмета, който преподавате - спрете да преподавате. Защото любовта към предмета е това, което работи в детето - ентусиазмът ми към даден предмет. И съм се научил да обичам родители, които в същото време са ужасни хора спрямо децата си, защото без тази любов ти никога не би могъл да промениш
това.
Значи, Вие мислите, че родителите биха могли да се променят чрез любовта на учителя?
Не, разбира се, че не. Ако аз абичам родителите, ако ги приемам, ако разбирам защо са такива, тогава вече не ги обвинявам. Може би те самите са имали лошо образование. Ако е така, тогава те се чувстват сигурни в мое присъствие. Те ми се доверяват. И тогава мога да започна разговор с тях - „Може би е по-добре да не удраяш сина си всеки ден“.
Можете ли да ни кажете нещо за Международния форум на Щайнеровите валдорфски училища (International Forum for Steiner Waldorf Schools)?
Аз напуснах миналата година, заради възрастта си. Ръководех го в продължение на години. Това е един вид работна група, където се опитваме да обединим случващото се в света на валдорфското движение, помагаме си взаимно, изготвяме добри стандарти за това кое е валдорф и кое - не. Помагаме в развитието на места, където има проблеми - например след война или земетресения.
Можете ли да ни дадете примери за резултати от вашата работа?
Помагаме си взаимно. Помагаме в изграждането на валдорфското движение в Китай със способни хора, с пари. Имаме двама координатори в Китай, платени изцяло от Форума. Това е една от дейностите ни. Друга дейност е спешната педагогика. И „Приятелите на педагогическото изкуство на Рудолф Щайнер“ (Der Freunde der Erziehungskunst Rudolf Steiners) участват в това. Ако има училище, което е загубило своята идентичност и не се знае дали е валдорфско училище все още, или не, ние изпращаме хора на място да помогнат. Помагаме с обучението на учители.Помагаме за строежа на училища. И на всеки четири години организираме учителски конференции, на които се събират представители от 58 държави.
Казахте, че Сергей Прокофиев (внукът на композиторът Прокофиев) e страдал от факта, че хората не преживяват антропософията по чист, истинен начин. Какво имахте предвид?
Голямата болка, която Прокофиев носеше, беше, че познанието не променя хората, че те не „живеят“ антропософията. Така има хиляди хора, които могат да изнесат чудесни лекции за красотата на валдорфското образование, но ако те застанат пред един клас това което представят е твърде бедно (quite poor).
Защото нещо им липсва?
Да, защото те не са възпитали сами себе си, защото не са се променили. Не е трудно да се разбере това. Антропософията не е мъдрост сама за себе си. Антропософията е мъдрост, която иска да бъде осъществена, реализирана за един по-добър свят, за едно по-добро образование, по-добра медицина, по-добро земеделие, защото светът е в риск. Хората не го правят. Те го знаят, но не го осъществяват. Аз виждам хора в този прекрасен институт (Freie Hochschule Stuttgart) и се питам дали ще станат добри учители? Сега виждам, че някои ще станат, други няма да станат, а за някои си казвам „да, те трябва да променят много себе си, преди да станат добри учители“. И въпросът е дали се променят. Антропософията се отнася до една вътрешна промяна в самите нас. Тогава можеш да промениш света, когато промениш себе си.
Благодаря Ви за това интервю, г-н Вихърт!
Въпросите зададе: Аделина Сиракова
Източник: Антропософски вести, бр.49, 2015
Книгата се явява методическа научно-практическа разработка. Тя получи своя импулс за поява, стъпвайки на едноименната дипломна работа, под научното ръководство на проф. д-р Здравко Лалчев, която беше защитена с отличие на 29 септември 2015 год. във Факултета по Начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”, в магистърската програма „Начална училищна педагогика”. Рецензент на работата беше гл.ас. д-р Любка Алексиева. ... Можете също да посетите и останалите материали във форума за
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи