Уважаеми колеги,вероятно вече и при Вас е проведен общинския кръг на националното състезание по бедствия,аварии и катастрофи.Много бих искала да обменим опит,как протече при Вас и затова аз ще Ви разкажа накратко как то бе проведено в община Мъглиж,обл.Стара Загора.
    Общинарите организатори толкова много се бяха погрижили за участниците си,че седмица преди него изпратиха тест с отговори,/нищо,че малко бяха сгрешени,после се коригираха/,който се състоеше от 30 въпроса ,които по регламент трябваше да се решат за 30 минути с въпроси и отговори,които обхващаха голяма част от учебния  материал за 7 и 8 клас.В деня на състезанието някои от отборите бяха толкова бързи,че го решиха за 5 минути.Сигурно се питате как така,та то не можеш да го прочетеш за тези минути?Ами просто е колеги,теста беше същия.Чудя се защо изобщо ги правим тези изпити,матури,защо е това напрежение ,стрес,сълзи у децата и свити сърца на родителите?Ами,че нали ако всеки си знае какво ще му се падне предварително ще е по-лесно да научи само буквите на отговорите и хоп,на кого са му притрябвали знания?
  Разбираше имаше и втори етап-проверка на практичните умения на състезателите,по-скоро физическите-скачане в гуми,хвърляне на обръч в цел.Критериите бяха време и прецизност,като всеки отбор стартира с определен брой точки.Трябваше да има и казус,който да бъде разяснен,но уви,прескочихме го,нищо ,че два месеца учениците учиха и разясняваха как се действа в ситуация на природно бедствие или промишлена авария.
   Третия етап беше много полезен и интересен-учениците трябваше да разясняват за видовете рани ,за изгарянето ,за ставите ,за кръвотеченията и др.,като задължително трябваще да кажат и мерките за първа помощ.Всеки отбор трябваше да стартира с 12 точки и на всеки грешен отговор се отнема точка,но и това не стана-специалистката,доктор от Бърза помощ,гр.Мъглиж ги оценявала по шестобалната система/така и казали/ и така не се разбра по точките кой отбор колко знае.
  Ето така протече нашето състезание.
  Утре,/понеже нямаше време след състезанието да обсъдя с  учениците/трябва да застана пред тях и да им отговоря на въпросите,които аз се направих,че не чувам,докато определяха победителите и съобщаваха точките,а именно:Защо се нарушават правилата,защо теста е непроменен,защо оценяването не отговаря на предварително определените изисквания и пр. и пр.
  Аз не зная какво да отговоря,само знам,че моето учителско сърце не ми позволява да премълча тази несправедливост,защото смятам,че това е също толкова голямо престъпление,колкото да създаваш несправедливост.