Дискусията
в аудитория 21-А на Историческия факултет започна с встъпително слово
на проф. Стефанов. В него беше засегнато, че състоянието, в което се
намира страната ни, е не просто кризисно, а направо катастрофално,
особено що се касае до демографските параметри на българското общество.
Образованието
не е избегнало общите отрицателни тенденции – спомена се за хилядите
деца и младежи, които ежегодно отпадат от системата на образованието и
по този начин биват обричани на бедност и мизерно съществуване. Влошило
се е и качеството на образованието. Налице е систематично оглупяване и
дори дебилизация на хората, особено на по-младите поколения, голяма част
от които буквално са отучени да мислят.
Всичко
това се случва във време, когато светът навлиза в Шестата технологична
вълна. Тя е представена от такива технологии като нано и биотехнологии,
ново поколение информационни технологии, постиндустриален тип
производство на основа на т.нар. „триизмерни принтери“, а също енергия,
генерирана чрез студен синтез или чрез компактни установки, в които се
осъществява горещ синтез.
Сред
„идеолозите“ на „постиндустриалното бъдеще“ се говори, че новата
иновационна цивилизация не се нуждае от огромна част от човешката
„биомаса“. Тя е излишна. Стои въпросът за това как тя да бъде съкратена
2-3 и даже 4 пъти, предвид това, че използва дефицитни невъзобновяеми
ресурси и създава екокриза. Затова се заговори за „пост-човечество“,
като нова форма на съществуване.
И
тук възниква следният проблем. След като текущият социален формат, в
основата на който стои максимизация на печалбата като основна цел на
функционирането, влиза в непреодолимо противоречие със самото
човечество, кое трябва да се смени – форматът или човечеството?
Казано
по друг начин в съвременни условия въпросът е да се съхрани
човечеството, което при новите технологии придобива огромни възможности
за творческо развитие. Но условието е смяна на текущата
социално-икономическа неолиберална парадигма.
Проф.
Стефанов изтъкна, че откровеното признаване на проблема е първата
стъпка към неговото решаване. Задачата днес е в осъществяването на нова
„Интелектуална революция“, подобна на тази, извършена от Паисий
Хилендарски по време на Българското Възраждане. Тъй като без тази
„Интелектуална революция“ , започната от Паисий, не биха били възможни
Левски и Ботев.
Целта
на тази „Интелектуална революция“ следва да бъде изготвянето на хуманен
проект, предполагащ живот за всички, а не само за тясна група
„постчовечество“. т.нар. „златен милиард“ и дори само за част от него.
Трябва да се мисли в перспектива за такъв модел на материално
възпроизводство на човешкия живот, в основата на който не е
максимизацията на финансовата печалба за тясна олигархична група. В
основата на новия проект трябва да бъде максимизация на социалната
ефективност и творческото развитие на човека, не „транс-човек“, не
„пост-човек“, а „Човек творчески“- „Хомо креативус“.
Без проект може да има просто бунт, недоволство. Но когато има проект – има ясна цел и има път за достигане на целта.
В двучасовата дискусия взеха участие мнозинството от присъствалите студенти.
От присъствал на дискусията
(02.12.2014)
Студентско-ученическо движение "Призив за образование"