Всяка европейска страна си има деликатни периоди от историята, които се оказват трудни за преподаване. Гимназията “Йон Негулче” в Букурещ участва в пилотния проект, който позволява на 1600 ученици да учат история на комунизма в Румъния. Това се случва за пръв път в страната, тъй като досега този мрачен период от съвременната румънска история просто липсва. Аурелиан Тудорика е един от първите, които преподават тази материя. Той казва, че общият курс, по който учениците от последния клас са учили досега, съдържа само един урок за комунизма. В този урок се обяснява как е бил създаден режимът, големите му предначертани линии и как е свален. Новият учебен курс разширява и променя значително представата на учениците за този период. След 2005 г., когато президентът Бъсеску осъди комунистическия режим, Румъния най-сетне започна сериозен размисъл върху миналото си и именно в тази тенденция се вписва пилотният проект по история на комунизма. Учебникът по тази дисциплина е съставен от млади историци в сътрудничество с Института за разследване на престъпленията на комунизма. Този институт се занимава и с подготовката на преподавателите, като целта му е да помогне младите хора, родени след 1989 г., да опознаят историята на комунистическа Румъния. Преподаването на този период съвсем не е лесно, тъй като страната още не е осмислила близкото си минало. Носталгията е налице, а бивши партийни лидери продължават и днес да са в управлението на страната. Очаква се в началото на учебната 2009/2010 г. преподаването на историята на комунизма да бъде въведено за всички румънски училища.
Преди няколко седмици испанската обществена телевизия излъчи документален филм, в който авторите се опитват да разберат какво мислят младите за франкизма. Резултатите за информираността около личността на ген. Франко се оказват доста изненадващи... Една част от запитаните млади хора смятат, че става дума за лице от ХIХ век, други - че е историческа личност от Латинска Америка, а най-много признават, че никога не са чували за него. Причината за това трябва да се търси в училище, тъй като за 40-годишното управление на ген. Франко в учебниците се говори много малко, по не особено ясен начин и винаги в последните страници. От своя страна, учителите се чувстват неловко, когато става дума за Франко и правят всичко възможно изобщо да не засягат тази тема. На практика, диктатурата на Франко никога не е била истински осъдена от демократичния режим в Испания.
Учебниците по история са написани така, че учениците да възприемат света от определена гледна точка, това споделят повечето от учителите по история у нас. Мнозина смятат, че вместо история се преподава политика, въпреки че след промените се поставя въпросът за пренаписване на учебниците по история, за да бъдат освободени от идеологическите изкривявания. Този процес е съпътстван от доста дискусии. Ако разлистим учебниците, можем да прочетем разкази за войни, за действия на държавни лица, за дипломатически маневри, но са оскъдни фактите за икономика, култура, обществен живот, съпътстващи всичко това. В това отношение учебниците изглеждат остарели, не са увлекателно написани и знанието в тях не е достъпно. "Самият факт, че има няколко алтернативни учебници обърква децата. Учениците питат къде да намерят текстове по българска история в интернет, за да научат повече", споделя учителката по история Илиана Георгиева. Периодът на тоталитаризма е изпаднал от съдържанието, за да чака ревизията на историците. Избягват се и определени теми, като например темата за БКП. За да бъде представен комунистическият период по-приемливо, в някои текстове се говори за държавна, а не за партийна политика, за българско правителство, вместо за комунистическо. Разбира се, че става дума за комунистическата партия, но някак между другото. Учениците научават, че е имало личност Георги Димитров в урока за Септемврийското въстание. Споменат е като един от младите лидери на комунистическата партия. Датата 9 септември е бегло отбелязана, за разлика от 10 ноември и събитията, свързани с тази дата, които са представени с много суперлативи. За сметка на това в учебника по история за шести клас има снимки на действащи политици. В помагалото за 12 клас отново се натъкваме на фотографии на съвременни политически фигури. Прави впечатление, че на тях е посветен по-голям текст, отколкото на последния лидер на комунистическата партия Тодор Живков. В уроците по история в средното училище много бегло се споменат и други теми - като “възродителния процес”, например. Учителите често стигат до Първата световна война и след това фактите се излагат схематично. Така си спестяват неудобството да преподават периода след Втората световна война. Всеки учител може по свой избор да извади или да прибави някой от политиците в зависимост от своите предпочитания. Накрая учениците завършват, без да знаят нищо за новата история.
Мануела МАНЛИХЕРОВА
Излъчено по Радио Франс Интернационал