Двадесет и първата
конференция на ООН за климатичните промени, която ще се проведе в Париж
от 30 ноември до 11 декември, няма право да се провали. Времето
напредва, индустриализираните страни трябва рязко да намалят емисиите си
на газове с парников ефект. Научните откритията за климата в отминали
епохи установиха връзка между човешката дейност и затоплянето. Да
приемем затопляне с повече от 1,5-2 градуса, означава да ускорим
движението към пропастта. Но за да променим тази траектория, трябва да
разберем пороците на „неравностойния екологичен обмен“. За да не се
окаже споразумението от Париж само едно замазване на очите,
правителствата трябва да не отричат реалността и да спрат онзи
икономически растеж, който е откъснат от човешкия прогрес.
Преглед на статиите от досието:
От науката към политиката, от Филип Декамп
ПО ВРЕМЕ на полярната нощ в Антарктика температурата трудно се качва на повече от минус 60 градуса. В бараките на база „Восток“ звучат песните на Жорж Брасенс и Владимир Висоцки, които крепят духа на хората. Редките новини не са добри. Американският президент Роналд Рейгън току-що е лансирал инициативата „Звездни войни“ като предизвикателство към застаряващото съветско ръководство, неспособно да измъкне страната от икономическия застой и афганистанското блато. Съветски и френски учени, снабдявани от американски самолети, устояват на природата, с цел да разкрият тайните на климата. Трябва да се върнат във времето, слизайки все по-надолу във вътрешността на ледника под краката си, дълбок 3700 метра.
В началото бяха мехурчетата въздух от Антарктика, от Доминик Рено
Шепа учени, специалисти по ледниците, като се ровеха в архивите на климата, съхранили се в полярните шапки, разкриха ролята на въглеродния газ. Един от тези пионери припомня как учените са помогнали да се изясни този въпрос, който вече е политически.
Два градуса в повече, от Ерик Мартен
Целта да се сведе глобалното затопляне на планетата до 2 градуса ще бъде пътеводната нишка на Парижката конференция. Една толкова внезапна промяна на климата и с такъв обхват обаче може да има сериозни последици.
Всички ли са отговорни?, от Кристоф Боньой
Експлоатацията на подземните изкопаеми предизвика нова геоложка епоха. Това беше дело на индустриализираните нации и на техните елити, които изградиха превъзходството си върху неравноправен екологичен обмен.
Растежът е култ, осъден да изчезне, от Жан Гадре
Евентуалното възстановяване на стопанския растеж в развитите страни би попречило да се постигнат климатичните цели. Заслужава си в интерес на човешкия прогрес да се потърсят други пътища.
Причинители и жертви на глобалното затопляне, от Жан-Пиер Гатузо и Александър Манян
ВОДНАТА маса, която покрива над две трети от планетата, действа като регулатор на климатичните промени по две главни причини. От една страна, тя абсорбира почти цялата топлина, която се натрупва в атмосферата. Така океаните складираха 93% от повишението на температурата, която засилва парниковия ефект [1]. Цената за това е собственото им затопляне и повишаването на морското равнище, главно поради разширението и топенето на полярната шапка на Гренландия. От друга страна, тази водна маса улавя значителна част (28% след 1750 г.) от емисиите на въглероден диоксид (CO2) – резултат от човешката дейност, при което се увеличава киселинността на морската вода.