Стихотворения, посветени на първокласника

от queen_blunder на 07 септември 2007, 13:16

Категории: Училище
Ключови думи: първокласници , стихотворения , първокласник , български автори

 
Тази публикация е в отговор на голямото търсене на стихотворения за първокласника. Слагам някои по-известни творби, защото напоследък нямам много свободно време за блогване. Но, разбира се, който желае, може да допълни колекцията.

УЧИЛИЩЕ

Детенце хубаво,
пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка книжчица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.
 
Иван Вазов
............................

ПЪРВОКЛАСНИК

Да си първокласник - то не е шега.
Колко много грижи имам аз сега.

По часовник ставам - времето следя.
Мирно на чина си трябва да седя...

Пиша, пиша букви и чета на глас,
и разказвам ясно, и внимавам в час...

Много, много грижи имам аз сега.
Да си първокласник - то не е шега.

Калина Малина
...........................

ПЪРВОКЛАСНИЦИ

Първото звънче удари,
първи път събра ни в клас.
Колко весели другари,
колко радост в този час!

На редици подреди ни
нашият учител мил.
Тук и той преди години
малък ученик е бил.

Спря до Крум, помилва Петя,
като татко благ и строг,
и додето да усетя,
почна първият урок.

Георги Авгарски
...................................

ПЪРВИТЕ УРОЦИ

Много съм послушна,
много съм добричка,
много грижи имам –
аз съм ученичка!

Първите уроци
виждат ми се тежки –
как да ги науча,
без да правя грешки?

Четенето лесно,
писането лесно,
но от таз задача
иде ми да плача.

О, кога ще стана
толкова голяма,
че да зная всичко,
както знае мама!

Елисавета Багряна
..................................

УТРИННА ТРЕВОГА

Татко на юначето
тича за калпачето,
дядото и той,
разтревожен яката
с две дебели якета
гони внука свой.

Посред олелията,
мама му филията
маже с мармалад,
баба вика: „Милото
мляко не е пило то,
ще умре от глад.

А пък първолачето,
а пък то, юначето,
вика с гняв голям:
„Как, нима не виждате
колко ме обиждате
— мога всичко сам!"

Радой Киров
...............................

В ПЪРВИ КЛАС

Запя свойта песен
звънчето за нас:
- Здравей, златна есен!
- Здравей, първи клас!

Че радост голяма,
че песен, че вик!
Сега съм на мама
любим ученик!

Така е чудесно
на чин да седиш
и букви, и песни
в час да редиш!

Добрият учител
със топли очи
ти милва косите:
- Учи се, учи!

Ех, утрини ясни,
училищни дни!
- Здравей, първокласник! –
звънчето звъни.

Димитър Светлин
................................

НОВИТЕ ДРУГАРИ

Аз си имам вече
другарчета нови:
като ги повикам –
вече са готови.

Те песнички знаят
и приказки чудни;
вечер те са бодри,
сутрин – ранобудни.

Истина – не знаят
те игри безделни,
но пък са при мене
вечно не разделни.

И те не са вече
ни Петьо, ни Танка,
а новите книги –
новата читанка.

Елин Пелин
.........................

ПЪРВАЧЕ

- Мамо, я кажи на Крума
да не ме закача.
Със смях на мене да не дума:
Първолаче-лаче!

Няма ли и аз да мина?
Бил съм „първолаче”!
Ще го питам догодина
ще ли ме закача.

Трайко Симеонов
............................

ЧАНТА ЗА УТРЕ

Браво чедо, няма
липсваща тетрадка:
всичко по програма —
в първата преградка!
Сместил си пергела,
сместил си и блока.
С право съм ти взела
чанта по-дълбока.
Леле, ще те смажат
нотите, чертежът.
Милото, багажът
колко му е тежък!
Олеле, и прашка
в другата преградка!
И стрела с опашка
и перо на патка!
А и летви-саби,
и тояги-шпаги
с тез ръчички слаби
как ще носиш, драги?
— Няма нищо, мамо,
толкоз недей страда —
тежка ми е само
първата преграда...

Марко Ганчев
.................................

КЪМ УЧИЛИЩЕТО

Ученичка вече
се записа Лалка,
а пък мен не щяха,
че била съм малка!

Днес, кога ми каза:
„Сбогом, моя сладка",
и тръгна в ръцете
с молив и тетрадка,

толкоз домъчня ми,
чак ми се доплака!
Що и мен не взеха
заедно със кака?

Чичо Стоян
................................

АЗ БРОЯ ДО ПЕТ

Батко ми показа
своя първи клас.
— Буквичките — каза
тук научих аз.

Гледам - светла стая
с чинове безчет.
Колко са? Не зная.
Аз броя до пет.

Калина Малина
................................

УЧЕНИК

Ето на, порасна,
ученик си вече -
радостна и горда,
мама днес ми рече.

Примерен да бъдеш
цялата година.
Да четеш, да пишеш
мирничко на чина.

Да не се задяваш
с другите дечица.
Ще ти давам всяка
сутрин по мекица.

Всичкото добре е,
дето казва мама,
но една ме плаши
тук беда голяма.

Как ще ставам рано
сутрин да отивам,
като без да искам,
все се поуспивам!

Стария будилник
трябва да навия –
щом като се съмне
утре, да забие.

Рано да се вдигна,
да не закъснея –
всички да ме гледат
и да ми се смеят.

Елисавета Багряна