Членовете на всеки един колектив в зависимост от личните си качества и способности обикновено изпълняват в даден колектив и чисто служебни роли. С изучаването им се занимава науката социална психология, но тук ще си позволя само да споделя някои свои наблюдения върху това, как се разпределят тези роли в ученическите колективи.

Трябва веднага да кажа, че в някои страни администрирането не само на броя, но и на състава на паралелките с оглед създаване на подходящ климат в групата и – най-вече – с цел откриването и възпитанието на лидери представлява една доста сериозна стратегия, основаваща се на достатъчно добре разработен научен подход.

Така например в някои от англоезичните страни паралелката се схваща повече като екип, в който ученикът ще работи през дадената учебна година. През следващата екипът със сигурност ще бъде вече друг, както впрочем и учителите. Така от една страна отношенията между съучениците излизат от ниво паралелка на ниво випуск, което създава за тях един значително по-широк хоризонт на връзките помежду им. От друга страна пък те получават импулс да се доказват като социални партньори  вътре в паралелката всяка една учебна година.

В нашето образование няма традици да бъде администриран състава на паралелките по този начин, освен в случаите, когато се изучава чужд език или при постъпване в ново учебно заведение (респективно при разпределение по специалност в техникумите). Точно обратното – веднъж постъпил в паралелката си, примерно с разширено изучаване на чужд език, осмокласникът знае, че той до края на 12 клас неизменно ще има взимане-даване само и единствено съучениците в нея.  

По принцип, актът на такова едно администриране би могъл да внесе в ученическия колектив (класа) една допълнителна динамика, която - ако е подходящо зададена - би могла успешно да се справи с ентропийната насоченост на ученическите колективи днес, в които социалните роли са веднъж и завинаги разпределени, от което естествено страдат онези, които са поели върху себе си по-неблаговидните от тях. Една от отрицателните последици на това състояние е почти пълната липса на нагласи и умения на учащите се за работа в екип (където ролите биват предварително зададени). Това естествено е във връзка и с недостатъчният стимул ученикът сам да се изгражда като член на колектива и оттам да расте неговото усешане за индивидуалност.

Разбира се, самият процес на разпределение на ролите вътре в групата  задава в нея динамика, отвореност и неравновесност, но този период трае само няколко месеца. Колегите добре знаят, че в този период в по-голяма степен се наблюдава възприемането на всякаква информация отвън – учениците са по мотивирани, часовете преминават при по-голяма активност и материалът се усвоява по-добре. Но по-нататък нещата вече улягат, а един улегнал и обигран колектив (в дадената паралелка, която години наред е в неизменен състав) представлява в много отношения една равновесна и затворена система, за която новата информация отвън е вече нещо ненужно, неинтересно и даже опасно.

Какви са ролите в един колектив?

Обикновено всяка група, събрана за определен период от време, пристъпва рано или късно към разпределяне на служебните роли. Колкото по-рано те се поемат от членовете на групата, толкова по-голям е шансът групата да се превърне в колектив, в който всеки да си знае мястото. Ако в групата се явят доста несъгласни с така наложените им социални роли, то възникналата криза на доверие може да прерасне и в открити конфликти. Минималният брой участници в един стабилен колектив е не по-малко от 4-5 души, максималният може да достигне 10-12, като с нарастването на бройката нараства и вероятността от появата на търкания и конфликти. Обикновено в група от повече от 12-13 човека се наблюдава роене. Затова в повечето ученически класове групичките-колективи са около 2-3. Дори в изключително задружните класове винаги се намира опозиция от 3-4, които не вървят (или по-скоро не желаят да вървят) винаги в крак с останалите.
1. Лидерът. Ключова фигура за колектива. Колектив без Л. не просъществува дълго. От значение е лидерът да е един. При двама кандидати се разгаря съперничество, в резултат на която единият или се съгласява да остане подгласник, или сформира свой колектив. В социалната психология лидерът в групата е един от постоянните обекти за изследване. Повече за качествата, които един лидер притежава може да се прочете тук: http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=679&sid=40c96318a3ad2ed2ae1c71fc5b2fa6f5

http://www.helpos.com/files/10/10_015/10_015_01.doc

2. Генератор на идеи. Роля, не винаги съвпадаща с тази на Лидера, но много значима в групата. Обикновено Г. е подгласник на Лидера и задачата му е да захранва групата с идеи, очертаващи бъдещия живот на колектива. Често пъти Г. става душата на колектива, той е притегателното ядро, което задава атмосферата и начина на живот в колектива. При съвпад с лидерската роля начинанията на колектива добиват голяма креативност и може да се очаква постигането на значими успехи. При двама Г. обаче единият рано или късно отстъпва, превръщайки се в редови член (а възможно и в Шут или в Интелектуалец).

3. Редови член. Липсата на определена роля никак не означава, че такава не може да бъде скоро възприета. Дотогава всеки член на групата пребивава в състоянието на Р., създава потенциала на групата, осъществявайки на практика решенията на Лидера, способствайки разпределението на ролите между останалите и задавайки с мнението си периметъра на колектива. Р. се отличава с лоялност, добросъвестност и изпълнителност, като в същото време не блести с оригиналност.

4. Красавецът (красавицата). Много желана роля. Галеникът на групата. На него/нея всичко му/й е простено. Често пъти завоеванията на колектива се принасят в жертва на К., поради което последният се превръща в най-изявения консуматор на групата. Обикновено К. е тщеславен и суетен, а също така избягва да заема отговорна позиция, ако това би накърнило репутацията му. Нерядко е хитър и пресметлив, възможно е да е готов и на подлости. Съчетанието на К. с Лидера води до себичност и авторитарност в управлението на колектива, от което страдат всички. Но при съвпад с Генератора на идеи групата добива креативност и буквално разцъфтява.

5. Шутът (хитрецът). Общо взето това е една често срещана роля по нашите ширини. Обикновено бележи изградеността на колектива, тъй като в определена степен Ш. е умната опозиция на Лидера. Добрия си интелектуален потенциал Ш. прикрива с поетия ангажимент да развеселява всички. На него или не му стиска да стане Лидер или е достатъчно мързелив за това. Той би могъл да бъде и Генератор на идеи, но това почти винаги носи неприятни последици за групата. По принцип Ш. е страхлив, но в някои ситуации може да прояви неочаквана смелост.

6. Спортният тип (побойникът).  Изявена роля. Има за задача да следи за реда в групата и с действията си се явява като помощник на Лидера. При по-интелигентен Лидер С. може да залитне към Авантюриста или Красавеца с цел да добие повече авторитет сред останалите.  При опозиция с Красавеца обаче в групата се акумулира напрежение. Често се случва С. да се домогне до поста на Лидера. Това почти винаги означава напрежение в отношенията с други групи.

7. Аутсайдерът (лузърът). Слаба и нежелана роля. Говори за неизявени качества и заложби. А. рядко е един, по-често той успява да приближи към себе си още някой и тогава по-лесно приема ролята, с което стабилизира колектива. Ако групата няма голям избор (и особено при по-груб Лидер), то тя би могла да “възложи” тази роля на Шута, Мързела или дори  на Интелектуалеца. Възможни налагани от групата маски на А. са Грозникът, Маркототевеца, Баламата, Глупака, Зубъра и др. А. е антипод на Лидера, но не е негова опозиция. Тази роля е винаги избягвана, но необходима във всеки колектив, защото е призвана да подхранва самочувствието на останалите.

8. Мързелът (флегмата). Разновидност на Аутсайдера, но с известни предимства. Обикновено на М. му се спестяват излишните усилия (така и така той си е такъв) и затова доста неща му се прощават. Затова и в групата няма повече от един М. – колективът трудно би го издържал. Възможно е съчетание с ролята на Шута, но в този случай той не представлява опозиция на Лидера. Така или иначе М. често пъти си създава в колектива идеални условия за живуркане.

9. Интелектуалецът. Независима и трудна за изпълнение роля. И. обикновено държи винаги да е на висотата на положението, но в същото време иска да е автономен от колектива. С това той представлява опозиция  както на Лидера, така и на всеки един член. Едновременно с това наличието на И. говори за толерантност в групата. Изградилият себе си Аутсайдер най-често се превръща в И.. В по-принизения си вариант И. бива възприеман от останалите като Всезнайкото, Професора, Умника. При съвпад с Генератора на идеи колективът добива по-голяма задружност и сплотеност.

10. Авантюристът. Донякъде спорна и непостоянна роля, припокриваща се с Генератора на идеи и Спортиста. Основни черти – хазартен тип, търсещ предизвикателствата и увличащ другите. По принцип А. е индивидуалист, с което съставлява известна опозиция на Интелектуалеца. А. рядко се домогва до лидерския пост, но ако това стане има опасност колективът да започне да се рои, тъй като А. има склонност да си създава силна опозиция.

11. “Майка Тереза”. Силна и отговорна роля, характерна изключително за момичета. Човек, който се грижи за нуждаещите се и приема дори непосилните чужди ангажименти за свои. Наличието на такава роля говори за нарасналото качество на колектива, който вече е способен да се справя със собствените си проблеми. Често пъти “М.” е опозиция на Красавицата. При съвпада им обаче, претенциите на “М.” за лидерство, които и така не са малки, нарастват значително. Ако “М.” стане лидер, в колектива зацарува мир и разбирателство, но за сметка на динамиката и креативността.