Виновен съм, за слънчевия изгрев!
Виновен съм, за нечий беди!
С вина родил съм се и страдам,
това ли са, човешките мечти?

 Защо не скрия слънцето зад облак,
защо не гасна ден след ден сломен?
Поредния компромис да направя,
защо пък не!-това е вече, добър ден.

Отчаян съм, това ли е живота смислен?
Кому е нужен, пълен с тъги?
Вървя напред, за себе си не мисля,
дано и нявга, някой, някъде да ми прости….