Нема, нема - пък взема, че се появя. Ей така, дали на инат , дали без да искам или просто, защото това е единственият начин да се почувствам по-добре, отколкото да взема да набия някой издразнил ме :)))-Определено по-здравословно е да си го изкарвам с думи отколкото с агресия :))
Не гарантирам, че написаното няма да е агресивно, но все пак сега го мисля, така че и на мен ми е интересно какво ще излезе :)) И не, че го мисля толкова, просто това искам сега, да пиша, да пиша, да пиша....
Защо тук? Защо сега? Защо в тази общност?
Причини много. Основната-Тук му е мястото на четивото......
Няма да си разказвам житието, или поне не по начина...."Роден съм в бедно семейство израсъл в лишения и труд и т.н. :)))......" не, просто ми тежи нещо. Не че, ми тежи а, ми е странно, любопитно и неясно....
Постъпвам по гаден начин с човек, който едва ли го заслужава, но от преди съм научил че, трябва да имам доза егоизъм в себе си/качество което не притежавам/-но всичко се учи, придобива или утвърждава по-определен начин. Е явно съм го придобил-тоз "егоизма" Но за първи път през живота си, мисля на 100% за себе си-никога преди не съм го правил. Винаги съм мислел преди всичко за другите...Явно съм пораснал :))) А дали? :)))-Забавно ми е!..Но пък ме боли, защото искам да съм щастлив, искам да тичам по пясъка, да слушам песента на птиците, да гледам вечер звездите, да сънувам вълшебства, да построя къща, да посадя дръвче, да чуя детски плач, да зърна усмивката в лицето....да изживея всичко това и още и още, но явно съм много капризен :)))-Не, по-скоро, желанията и мечтите ми, са това което за някои хора е обвързано с пречки, задръжки и незнание....
Задавам въпроси-но не искам съвет, отговорите ги зная. Пиша неясно-не желая критика, пишейки просто мечтая. Когато отмине последният влак, а аз съм останал на гарата пуста, тогава ще кажа това е съдба, така е решила не ще се намръщя, ще смигам накратко, ще се усмихна..... Но времето, вятъра, слънцето, зимата-птичите песни, ме карат да мисля, да дишам, да пиша все тъй унесен....незная какво, съм написал едва ли бих го прочел-но зная, че искрено мисля, че правилен път съм поел.....
Извинявам се за римата :(-но ми е по лесно така, а дали пък не е време да спра?
Ето пак си задавам въпроси и си отговарям:))-дори се надсмивам над себе си, точно като -"онези"-но пък се чувствам по-добре, защото говоря и със себе си, рядко намирам време да го правя. Но така се опознавам, чрез диалогът или в случая монолога :)))
Дано не съм отегчил решилите да прочетат тези редове, затова мисля да спирам, за да не стана досаден....Благодаря за вниманието.....
Живота е шарен...
А само "онези"ще оцелеят :)))))))))