Убийство в Левски - 7

от BasiDi на 10 май 2006, 22:42

 

- Овца! - изръмжа Стефан и продължи към изхода.

Е, това беше – край с малката кучка. Жалко наистина, можеше и да излезе нещо от нея, имаше нужните заложби, но беше станала неконтролируема. Ако само имаше малко повече време...

Беше се запознал със сестрите съвсем случайно на някакъв купон и веднага беше видял потенциала в тях. Тогава му дойде гениалната идея да ги превърне в своя собствен малък, но крайно ефективен наказателен отряд – изглеждаха му достатъчно хладнокръвни и притежаваха някои специфични умения, за да могат да свършат всяка мръсна работа. И за разлика от мъжете, в случай на необходимост успяваха да изглеждат невинни и беззащитни – перфектна комбинация, трябваше му само малко време да ги научи да му се подчиняват. И почти беше успял, но откак скапания алкохолик излетя от балкона, нещата излезнаха от контрол. Е, майната му. Сега малката кучка лежеше размазана на дъното на асансьорната шахта, а за голямата щеше да се погрижи по-късно, само да се разкара онова тъпо ченге от там.

Беше на метър от колата си, когато телефонът в джоба му звънна. Загложди го неприятното усещане за надвиснала опасност, а гласът в слушалката го накара да замръзне:

- Омръзна ли ти живота, гад?

Думите на малката сестра бяха изпълнени с неприкрита омраза. Само че кой по дяволите беше паднал в шахтата? Рискува да погледне нагоре – голямата се беше подпряла на отворения прозорец, а зад гърба и едва се забелязваше дългата цев с малката рубиненочервена точка на лазерния поинтър.

Мислите се премятаха бясно една след друга под прошарената му коса – знаеше, че е трудно да го уцели от тази височина и от толкова близо, може би едно рязко движение и ... И щеше да бъде поредния изстиващ труп. Изведнъж се успокои. Щом не го беше гръмнала до сега, явно нямаше намерение да го убива. Искаше нещо от него, а той умееше да се пазари.

- Ако само доближиш някоя от нас си мъртъв, гад. Разбра ли ме?

- Да, Елфи. Разбрах те. - измърмори Стефан, докато върешно ликуваше – тая патка наистина нямаше да стреля и щеше да го пусне да си отиде ей така.

- Изчезвай!

Стефан се ухили към полуотворения прозорец и направи крачка назад. Точно под колелата на преминаващата маршрутка.

Горе в апартамента сестрите се спогледаха с обтегнати усмивки, от които би се притеснил и гладен лъв. Малката разви тиксото, с което набързо бяха закрепили купеното неизвестно кога панаирджийско лезерче към точилката и остави всичко по местата. Е, това беше. Бързина и малко късмет и глупакът се беше вързал. Сега оставаше да решат какво да правят с Антон – току що се беше обадил, че е задържан. Фъфлеше и не беше съвсем ясно какво каза, но това нямаше значение.

-Аз ще се заема, а ти разтреби тук и изчезвай, преди ченгето да се е върнало – каза голямата и излезе от апартамента.

Не бяха чули писъка на Райчо и все още не знаеха, че няма да се върне...

...

В това време Георгиевски беснееше в кабинета си.

- И за какъв дявол ти е притрябвал тоя скапан наркоман сега точно?

- Не е нарко... - понечи да го поправи Милена.

- Не ме интересува, ако ще да е колумбийски наркобарон, мамка му! - кресна пак Георгиевски – Разкарай го и се концентрирай само и единствено върху случая в "Левски"! Току що се обадиха, че е станало още едно убийство пред същия блок. И виж защо оня идиот Райчо не си вдига телефона...

Милена го погледна със съжаление. Когато трябваше да избира разпределението си, беше дошла тук иманно заради Георгиевски – беше чувала, че е мъж на място и не си поплюва. Оказа се тотално разочарование – някога може и да е бил нещо, но сега беше развалина. Твърде често изпускаше нервите си, трудно се концентрираше и не мислеше по правилния начин. На всичко отгоре я възприемаше просто като чифт цици, прикачени между приятно лице и стегнато дупе, а това вече я вбесяваше. Отказа се да обяснява как беше стигнала до полупияния тип, който в момента проверяваше колко зъба са му останали в ареста, нито пък защо му позволи да се обади и на кого се беше обадил. Щеше да разплете сама случая, но този път нямаше да позволи на никого да се възползува от това. А и имаше нещо наум. Съобщението за второто убийство само потвърждаваше хипотезата и. Защо обаче Райчо не отговаряше, наистина?

...

Елфина заключваше входната врата, когато сестра и се появи от стълбите на горния етаж и направи знак да мълчи. Отвори вратата на асансьора и пред тях зейна празната шахта. Голямата посочи изкривената планка на превключвателя, който позволяваше вратата да се отвори само ако кабинката беше на етажа. От долу се чуваше приглушено звънене. Затвори внимателно вратата и повика асансьора.