avatar
0 0 гласа

Разказ по Коледа

   Тиха нощ , свята нощ. Снегът кротко се сипе по затопления перваз и някак пречиства душатата ти. От камината се чува как припуква някое дърво , а сетне червеникави искрици се отразяват в замечтаните ти очи. Коледа е. Елхата блести , сияйна и блага. Масата е отрупана и красива , а около нея е събрано цялото ти семейство. В стаята цари спокойствие , уют и топлина. Сетне настъпва дългоочакваният момент с подаръците и синът ти се втурва нетърпеливо към елхата. Той е само на седем и все още вярва в Дядо Коледа. Докога ли? Застанал пред празничното дърво , изведнъж се изписва гримаса по детското му личице. Той свежда главица , сякаш е виновен и притеснено те пита:
   - Мамо , вярно ли е , че Дядо Коледа е педал?
   Настъпва дълго мълчание. Някой изтърва вилицата си на земята и всички подскачат , стреснати от острия шум. Бабата на малкия Иван не успява да приглътне от току що отпитото вино и оглушително се изплюва в чашата си. Нещо напълно нетипично за иначе изтънчените й маниери. В този момент се подсещаш , че най-сетне трябва да прекъснеш това неловко мълчание , но не знаеш какво да кажеш. После чуваш гласа си безпомощен и изтерзан:
   - Иване-е-е...Педал?
   Сега пък всички са се вторачили в теб и отново някой изтърва вилицата си. Този път никой не подскача. Усещаш погледи върху себе си , обвиняващи , крещящи. Опитваш се да се съвземеш и отново чуваш гласа си да звучи отчаяно:
   - Нямах предвид , че синът ми е педа.....Исках да попитам....., да му кажа , че не е редно да използва тази дума.
   - Но скъпа , ти вече два пъти я употреби в рамките само на минута - укорително заключава милата и възпитана майка на твоя съпруг.
   Сетне се намесва баба му с още по-компетентно мнение:
   - То по мойто време не беше така. Тогава родителите ни учиха на обноски и ни налагаха строги мерки. Всичко зависи от семейството. Да-а-а. Всичко тръгва от там.
   Да бе. Как пък не. Какви ти обноски по онова време , си мислиш ти. "Уважаема другарко , би ли била така добра да ми подадеш ей онази мотика там , че на моята изглежда й се е случило нещо много неприятно." И докато го кажеш....то слънцето взело , че залязло.
   После се подсещаш , че май никой не беше на твоя страна. Озърташ се с тайната надежда да откриеш и най-малка подкрепа в очите на своите близки. Но те отново те гледат укорително. Не мъжа ти , не сина ти. А теб. И никой не споменава за проклетото училище. Защото ти знаеш , че в случая проблемът е тръгнал от там.
   - Иване - продължаваш , опитвайки се тонът ти до звучи строго и назидателно , но всъщност чуваш отново своята безпомощност - От къде научи тази думичка? В училище , нали? Бързо казвай! От Мишо ли я чу? Ще ти забраня да стоиш на един чин с него! И откъде накъде Дядо Коледа да е педа.....?
   - Мамо , но Мишо каза ,че Дядо Коледа е педал, защото се обличал в женски дрехи. Кристина пък отричаше и се скара с Мишо , задето обиждал любимия й дядо. Миналата Коледа той й подарил компютър , в който тя открила филм за някакви чичковци и лелички , дето много се натискали. После Мишо и Кристина се сбиха , а учителката ги разтърва. Обаче те продължиха да спорят и госпожата не знаеше какво да направи. Накрая за да нямало спор , тя каза , че ще ни разкрие истината за Дядо Коледа. Обясни ни , че Дядо Коледа не съществувал и че подаръците под елхата ги слагат мама и татко. Мамо , вярно ли е , че Дядо Коледа не съществува?
   - Но нали Мишо ти бил казал , че Дядо Коледа е педа.....Искам да кажа , че щом той е такъв , значи все пак съществува.
   - Значи той е педал , така ли? Тогава не искам подаръците му! Не искам Коледа! Не искам и Нова Година! Всичко е гадно! - И малкият Иван се втурва разплакан към стаята си.
   И отново мълчание. В този момент ти осъзнаваш , че твоето малко момче вече е порастнало. Осъзнаваш , че си безсилна пред времето и пред всичко , което се случва навън и в училище. Разбираш , че царството на Дядо Мраз отдавна е отминало и сега е дошъл ред на Дядо Коледа. Само че той е педал. Поне според съучениците на твоя син , а вече и според него самия. И учителите не са същите. Станали са много по-откровени с децата. Не им спестяват никакви истини. Че защо да го правят. Те самите от опит знаят , че светът навън е жесток и несправедлив. И щом родителите не подготвят децата си за този най-важен урок , то тази отговорна задача се пада на тях. Не е излишно децата да се поступват помежду си от време на време. Така ще заякнат физически , пък и ще се научат да печелят , както и да губят в истинския живот. От полза би било да се познават жаргона и уличния диалект. Ами нали бедните дечица някой ден ще порастнат и трябва да са адекватни и подготвени с всички житейски изпитания. Оказва се , че днешните учители са си направо мултифункционални. Справят се във всякакви ситуации и поднасят на децата не само учебния материал , но и някои практически уроци. А заплатите им все същите. Ами увеличете ги , бе хора. Та нали те вършат и нашите задължения на родители. То да си учител не е майтап работа.
   Ама и родителите сме станали едни такива взис-кателни и амбициозни към децата си. То че ние не успяхме да сбъднем всичките си мечти , вярно е. Но нали все пак децата са тези , които ще продължат каузите ни. Навремето искаше да станеш мане-кенка , нали! Обаче не ти достигнаха няколко сантиметра ръст , не положи достатъчно усилия с диетата , а и беше прекалено свенлива за голямата сцена. Но грешките са за това , да се учим от тях. Сега вече знаеш формулата - повечко спорт , по-малко храна и свобода в контактите , че не знаеш от къде ще ти излезе късметът. Все пак целта изисква своите жертви. Навремето слушаше "ABBA", "Modern Talking" и "Deep Purple" и виж докъде те дакара тая твоя хипарщина и диско. Сега ще слушаш чалга , че да може и децата да вземат малко пример. Виж тук положението е съвсем различно. Тия фолк певици наистина си ги бива - то облеклото им облекло , гримът им грим , танцът им танц , силикон , ако е нужно и елитно обкръжение , разбира се. Ех , да можеше и дъщеря ти да прихване поне малко от тях. Един ден тя теб ще храни. Затова инвестирай , инвестирай , докато е време. А синът ти стига е залягал над учебниците. То светът не принадлежи на отличниците , а на мъжкарите. Докъде я дакара мъжът ти , като цял живот бъхти в един завод с мижава заплатка. Къде бля толкова време. Да беше станал полицай поне. А с малко повече труд и митничар можеше да стане. Но виж синът ти е друга работа. Повечко фитнес , някой друг побой със съучениците си , един газов и вече е готов за истинския живот. Така се гради имидж.
   Ама после статистиката била такава и онакава. Новините все тъжни - убийства на деца , деца-убийци , малолетна проституция , невръстни наркомани , младежи , размахващи пистолети в класната стая. Защо така ни натоварвате , бе хора, с чуждото нещастие , вместо да си спим спокойно. На нашите деца такова нещо не може да се случи. Та нали затова ги учихме и подготвяхме - да оцеляват в истинския живот. А за чуждите деца - друг да му мисли.