Честита общност първо миличка! Радвам се, че ти си човекът, който я е поел, щото това си много важна общност и аз ще съм един от най-редовните клиенти и за четене и за писане

Исках да ви разкажа съня, с който се събудих сутринта и като гледам тука най-добре ще пасне...

Общо взето ще ви го опиша като картинка, щото действието не е толкова интересно или поне не беше станало особено интересно до момента, в който се събудих, но картинката определено си беше приказна и страховита едновременно...

Първо бяхме много хора и отивахме на място, където също има много хора, но въпреки това ме беше страх, докато вървяхме, че някой може да ни направи нещо...

Второ, беше непрекъснато тъмно или ако беше светло, то се носеше супер гъста мъгла отвсякъде ( а бе направо, Фрости, избива ме на твой тип сънища ).

Та може би и под влиянието на всички видове романчета дето ги пишем и четем напоследък и тази компания в съня ми се беше запътила към един огромен комплекс от замъци и църкви, който също освен, че беше брутално внушителен като височина, беше и доста страховит.

Пътят до него беше изключително стръмен, павиран, тесен и лъкатушещ. Минаваше се през някакво обезлюдено селище, които адски много приличаше на Бояна (даже със същите табели на улиците - от онези старите нали се сещате - тъмносини метални изпъкнали с бели огромни и продълговати букви), но в някакъв доста по-хорър вариант без жители, без светлини, без кръчми (а бе каква Бояна е това!). Най-странното и най-красивото може би в това селище беше, че по паветата бяха нарисувани картини - не знам как, но сякаш бяха рисувани върху гладка повърхност. Даже видях една, която виси на моята стена (по принцип поне), подарък от Аксел Гърл, на която има нарисувани момче и момиче прегърнати, с разпокъсани дрехи - зад тях има сгради, но са обърнати наопаки. На рамото на момчето е кацнал гарван, а в раменете и бедрата им (също и в крилете на гарвана) са забити хоризонтални лостове.. Не знам дали можете да си представите правилно картинката, може би и Аксел гърл трябва да я поясни, но тази картина не ти навява страх или ужас, да, има малко спууки момент, няма спор, но ти носи усещане за сила, за надмощие над живота - всичко това се чете в погледите им, но аз не мога да го опиша. Както и да е в съня ми се появи точно това усещане - за някаква мащабност, сила, страх пред неоткритите неща, но и смелост за откриването им. А бе с две думи - поразведри се обстановката, макар да беше в същия стил.

След това се появиха птиците... Странни създания с особен сивкаво син цвят, доста големи като размер - някъде почти лебед. Имаха особено големи очи и изключително хищни клюнове. Прииждаха със стотици хиляди. За първи път се появиха през деня. Летяха много бързо, макар че бяха толкова големи и минаваха заплашително близко до хората. От тях се излъчваше обаче някакво магическо привличане - такова, че дори и да виждаше, че вече съвсем се приближава и каквато е голяма може направо да го убие със скоростта си, човек продължаваше да седи на мястото си и да наблюдава приближаващата се птица с широко отворени очи, пък дори и примрял от ужас.

През нощта пък се появиха сиянията... Първо се появяваха като отделни блестящи точки като звездички в небето, после започнаха да се виждат всичките и да правят различни форми. Движеха се страшно бързо и светеха много силно, толкова силно, че ни беше необходимо доста време, докато успеем да видим, че това са всъщност птиците, които изглежда в тъмнината излъчваха някаква особена много силна светлина (не знам може би странният им цвят да беше причината ... върви обяснявай сънища...).

В крайна сметка не бяха никак страшни, напротив, даже в мъглата и в тъмнината ни помагаха да не объркаме пътя до замъка (сега като се замисля, за чий дявол сме тръгнали да вървим натам с това безумно чувство на ужас, носещо се във въздуха... ама нейсе).

И така - интересното в компанията беше, че бяхме общо взето не повече от 25 годишни и имаше много, ама много деца. И все нещо ставаше с тия деца - все някое се губеше, все някъде паднало, нещо си загубило и т.н. На моя милост един от най-гадните й кошмари (ух, тъкмо не ме бе посетявал наскоро и ей на включи се в тая бъркотия) е, че някой ми дава да гледам много деца и после някой друг прави всичко възможно да ми ги вземе или да им направи нещо - направо ме побъркват подобни сънища. Е и тука имаше нещо подобно - ама и дечицата бяха едни дяволчета! Само някой да ги изпусне от поглед и иди после ги търси! Да не говорим, че физиономиите им бяха по-скоро на възрастни, отколкото на деца - нещо тип джуджета... изобщо пълен кич в този сън!

В крайна сметка се събудих тъкмо в момента, когато едното от тия странни дечица се беше затичало към улицата пред един замък и една кола към се беше завтекла право към него... как да не ги обича човек тия смахнати сънища!