avatar

Спомени

    Съвсем кратко...
    Какво става в мен, когато си припомням хубав минал момент? Не мога да си го обясня. Чувствам се сякаш стомахът ми се свива за част от секундата и се разпуска, а на мен ми се иска още да стои в това положение, сякаш ми помага отново да изживея това, което си припомням.
    Появява се тъга, по-скоро болка, че сега само си спомням това, което преди съм изживяла реално. Но и някаква радост, че съм го изживяла все пак.
    Спомените и мечтите са комбинацията, която ми дава сила да живея настоящето и да продължавам напред. Ама трябва да е премерена комбинация ,защото в един момент от прекалено заравяне в миналото и прекалено обмисляне на бъдещето, настоящето просто се изплъзва и толкова моменти остават неизживяни, толкова нови спомени не са създадени, защото съм "прежИвяла" старите или пък съм си създавала изкуствени нови.
    Случвало ли ви се е да пътувате примерно в някакъв автобус и да сте толкова отнесени в някакви си ваши представи, случки, възможни ситуации и какви ли не сметки, че да не ви се говори с човека, който току-що е седнал до вас и е много симпатичен и най-вероятно много приятен събеседник? Ох, на мен толкова често ми се е случвало! Много обичам да пътувам сама с влак или с рейс... Или пък в кола, но да има поне двама други души, които да си говорят, а пък аз да си гледам през прозореца и да си се отнасям.
     Много е хубаво да се живее в хубавите спомени или пък във въображаеми случки, мечти, представи, направо е пристрастяващо, защото мислите ми се насочват избирателно - само към най-хубавите неща и после реалността като не  е толкова хубава... съм разочарована.
    Ей, не е лесно! Айде от мене обичайте се и живейте за мига!
     Простете лиричното отклонение от настоящето на една щастлива от реалността споделка...