Живеем в реалност на афиширано насилие, във времена на мрак, който се пропагандира всячески, и новините ни заливат с това, отвсякъде, безспир, неуморно и неумолимо...Не е нужен дълбок и пространен анализ, за да е ясно, че щастието е химера, а нещата и събитията в света ни са разтърсвани и разкъсвани от болка, страх, страдания...Че мракът очевидно властва и е завзел душите и сърцата на хората, че недоверието в ближния е обострено, болезнено и нетърпимо, че безисходицата дебне всекиго и че бъдещето е предсказуема поредица от предвидимо ясни, винаги сурово и безмилостно мрачни сценарии...
Въпреки това, не само че надеждата умира последна, а и прочее, тя е безсмъртна, е редно да си припомним, че най-мрачните мигове, моменти и времена са точно преди зазоряване...Че илюзорната песимистична реалност, която ни натрапват чрез медии, чрез неадекватното си и ужасяващо управление нескопосани и човеконенавистни, алчни и безсърдечни лидери не е единствената реалност, и не е единствения възможен сценарий за развитието на света ни, за пътя на Човечеството...
Светлината, макар и едва изглеждаща мъждукаща понякога, ако ли и не свръх често в тези дни, е непобедима, вездесъща и всепроникваща, и лъчите на Надеждата са винаги по-силни от отчаянието, пагубността и безизходицата на безпътицата, безперспективността и разрухата. Светлината винаги побеждава мрака, и доброто винаги побеждава злото - и единствено от всеки един от нас зависи на чия страна ще бъдем, към чий лагер ще се присъединим.
Не един мъдър човек от древността до наши дни е изказвал простата формула на решението на всички проблеми - че ако искаме да променим света към по-добро, трябва да променим себе си. Да бъдем добри, да бъдем носители на Светлината !