Танцувам по улиците. Правя го често, не ми пука дали в дадения момент съм добре финансово или не, дали не са ме налегнали грижи - подскачам и си пея, танцувам и се смея. Куките не ме закачат, защото тук атмосферата е коренно различна, изключително либерален и отворен град със собствен свят и енергия. Понякога намаляват и въртят наоколо, а тези които вече ме знаят се усмихват разбиращо - вероятно минавам за един от многото изтрещеняци, макар да не е така. Тук наркотиците са практически свободни, така че вероятно си мислят че съм еуфоричен, защото съм под въздействие, а аз съм еуфоричен, защото избирам да съм щастлив. Това, че има всякакъв материал леснодостъпен навсякъде никого не задължава да го употребява. Умерен потребител съм на марихуана, но откакто живея тук го правя със стотици пъти по-рядко отколкото у дома, просто защото нямам нужда да го правя по-често. Тук атмосферата и духа са достатъчно психеделични без нуждата от стимулация. В повечето случаи съм трезвен, откъм напушване, а те са свободни да си мислят каквото си искат. Както и вие.
Обичам да се сливам с потока на енергиите, забравяйки за света наоколо и да правя това, което и както искам. Тук никой на никого не обръща внимание, доколкото на никого не влиза в работата. Това по дефиниция е анархия, но всъщност е свобода. Както казах, тук духът е либерален. Либерален до степен такава, че когато правителството прекали с "грижите" си за народа, народа застрашително изпълва площадите и управниците бързат да поправят грижовната си грешка - просто тук хората не са овци, и това не е от вчера. Никак не е случайно да се чувствам в свои води тук.

Това е Бохемия. Прага, майката на градовете. Аз я наричам Прагияна, като лично отношения. Тя е жена, дама, особено придирчива и трудно достъпна, но веднъж спечелил любовта и сърцето и тя разкрива една по една тайните си, отваря вратите си и въвежда в магията си. Обичам Прагияна, и тя обича мен.

Като сложен beat, като вълни на океан, бохемската rap-содия се носи нагоре-надолу, насам-натам из многоизмерната си многоликост и бликащата от това палитра от емоции, чувства и изживявания е неповторима. Като симфония в реално време, дори да си в тежко бреме не ти дреме, живота се разплисква в пяната на дните и отеква във вечността като музика, извираща от дълбините на безкрая. Място, в което се срещат епохите и виденията на вековете, събрани в едно прекрасно настояще и изпълнено с обещания бъдеще.
Поздрави от Прагияна, и ако ви привлича - заповядайте, в момента работя към ComeToPrague.com - случайни неща няма ;)

Не е лесно да си бохем, за сметка на това си заслужава усилията :D