avatar

Lila's dance или реформиране на мисленето

При преднамереното влияние върху човек се използват интензивните модели на въздействие върху психиката, наричани още психичен контрол (mind control), принудително убеждаване (coercive persuasion) и реформиране на мисленето (thought reform). В ежедневието обаче се утвърждава наименованието “промиване на мозъка” (brainwashing), измислено от американския журналист Едуард Хънтър. Промиването на мозъка въздейства върху личноста с дезорганизация на концептуалната система, като основната причина за това е неуспехът на задоволяване на основните потребности. При този модел на влияние индивидът, преднамерено се подлага на силен стрес чрез:
- изолация на субекта и манипулиране на неговата среда, като за целта се вербуват хора от неговото обкръжение
- контрол над всички канали за комуникация – мобилни телефони и достъп до интернет
- омаломощаване чрез лишаване от сън, умора и лоша храна
- деградация на Аза
- внушаване на страх, несигурност и объркване
- смяна на суровост и снизходителност в контекста на дисциплината
- натиск от страна на вербуваните от обкръжението му хора, често прилаган чрез ситуации, които създават вина и изискват самопризнания
- използване на всички средства за внушаване на индивида, че неговото оцеляване – физическо, психическо и духовно, зависи от идентификацията му с групата
- натиск за действия на символично предаване и отричане от себе си, семейството си и предишната ценностна система, целяща да увеличи психологическата дистанция между индивида и предишния му живот
- използване на различни медии за пропагандиране и въздействие върху субекта (радио и телевизия)
Подложена на такава атака преживелищната система реагира с шизофреничната дезорганизация, като най-добрата сделка или възможен компромис за недопускане на силно страдание при отчайващи, безнадеждни обстоятелства, при които удоволетворяването на другите базисни потребности е силно застрашено. Имайки предвид заплахата от дезорганизация и интензивната тревожност, която провокира, за индивида може да бъде облекчение да се поддаде на тоталната дезорганизация, а с това и да загуби концептуалната си система, която всъщност е източникът на силната тревожност и страдание. Крайната дезорганизация е състояние, лишено от концептуализация и следователно от чувства, състояние “да не си ти”, в което няма нито приятни, нито неприятни чувства. Това, което се жертва са всички базисни потребности: поддържане на стабилността концептуалната система, поддържане на свързаност и висока самооценка, както и постигане на баланс между болка и удоволствие.
В крайна сметка, както споделя един американец след 3 години промиване на мозъка: “Ти започваш да вярваш във всичко това, в което се опитват да те убедят. Но това е една много особена вяра. Ти не си абсолютно убеден, но я приемаш, за да избегнеш неприятности. Защото всеки път, когато не си съгласен неприятностите започват отново и отново.”
Реализацията на подобно въздействие е изключително енергоемка задача. Освен всичко останало е нужно да има широк кръг от сътрудници,  реализиращ тези дейности, който да устнови контрол върху поведението на субекта. Всичко това, както и постоянния достъп до комуникационните канали на индивида /телефони и достъп до интернет/ правят тази задача трудноизпълнима и на практика тя е възможна и се прилага предимно от специалните служби (или различни групи в тях, разполагащи с нужния достъп до информация), целящи вербуването на конкретния човек. По този начин атакуваните индивиди, впоследствие се превръщат в мрежа от хора, привидно независими един от друг, но контролирани от единен център. Колкото повече се увеличава броят на хората в  тази мрежа, толкова повече се разраства и нейното влияние върху обществените, политическите и икономическите процеси в държавата.

*Основната част от публикацията е взаимствана от “Психология на преднамереното влияние” с автор доц. Георги Карастоянов, издателство “Изток-Запад” 2012 г. Направени са  незначителни изменения в оригиналния текст и са добавени собствени размисли на блогъра.