Гурбетите при Тато и тези от сега

от Nelka на 19 февруари 2024, 20:57

Етикети: гурбетите , сега

 
 Тук ще почна поста си днес и ще продължа друг ден. Преди да ви разкажа какво съм чула за месеците и годините им в работа зад граница (защото навремето това бе начинът да се излезе) и аз, бъдейки почти на 11, когато Берлинската стена се срути, мога да ви разкажа истории, които са загатнати и недокрай истински, понеже около такава работа се пази тайна. Аз самата не разказвам за съществото на процеса да си учител в голяма азиатска държава, нито за работодателите ми, които умело си ме прехвърляха на работни места за допълване на хорариум (изискуем по договор брой часове), та аз съм била и на малки, и на големи ученици учителкa. Но в никакъв случай не мога да кажа, че съм била нещо над местните ми колеги, защото не мога да кажа, че съм била мисионерка-просветителка, а аз се съобразявах с  празници, срокове. Затова искат повече учители от говорещи там езика страни - не да се състезаваме, казвайки например: но да знаете този език ние там (пак като чужденци за него, каквито сте и вие) го учим по-добре; един вид роден и преподаващ езика си не би се присмял на грешките на чужденци, говорещи собствения му език. 
 
 Аз, за разлика от ходещите някога в Коми, имах температури до -25 градуса през януари, обаче повечето зимни дни е около -10 и почти не ги усещах, защото пиех топли чайове. А ядях онези дълги нудълси (казвайте им, ако искате, спагети) с повече водичка, обаче поне не ти се лигавят мръвки с кости. Слагат понякога салами вътре или бульони, или тип доматени салси, соеви сосове. Обаче за вкусотия им намерих номера: като дръпнат "супичките" от огъня, им слагат или хрупкави бамбукови стъбла, или колелца бяла ряпа (а пролетно време може и червени малки) и така се запарват, без да превират. А пък, ако им се слагат цели фъстъци (най-вече неготвени и неосолени, че иначе много пресолено става), се варят едно пет минути - може отделно, в обикновена (а не бульонна вода). Много обичах хлебчета на пара с пълнеж (казват им "баодзъ"), които при липса на бамбукови кошнички за парене, можете с решетка да прихванете парата над обикновена тенджера, но и както си правим с кори баничките, пак нещо такова получаваме. Обичах баодзъ с кисело зеле - все едно ядеш нашия зелник; с месо не ги обичах, защото има търговци, които слагат по-некачествено месо и не се виждат жилите или кокалчетата, та така прецакваш зъбче - все едно да ви кажа защо не ям баница с месо. Има баодзъ с тофу (соево сирене) и праз - също ги обичам, обичам и с леко люто, но местните поне знаеха какво е леко люто, онези наюг - не, праскат там много люто. Имаше и патици по пекински в супермаркетите, обаче отделно си купуваш фините палачинки, с които обикновено се сервират. Тъй като бяхме близо до Чанчун, а той е близо до Русия, имаше и руския медовик, който кой знае защо в Бг го наричаме френска селска торта.
 Тук трябва да вмъкна, че в момента живея в Бенелюкс, но избрах и ще пиша в този блог, защото ми харесва, че е като общност, т.е. търсачките не го индексират, не желая все пак да разкривам пълни подробности, за да не ме сметне погрешно някой за шпионк..- За гурбетите иде реч, а тук няма да ви занимая със статистика, ще си говорим все едно сме на кафе. Как е било при Тато, ще кажа от трето (не от второ лице, понеже ще си мислите, че имам роднина-работил в чужбина) лице: бях при хазайка от В. Търново, където следвах една от степените (аз всъщност имам две различни бакалавърски и една магистърска и не мога да не се начудя как някои икономисти се записват на 100 магистратури с "Икономика на туризма", "Икономика на говедата", то като си имаш една степен магистър, всичко сродно ти се лепи, защо си губиш времето да колекционираш дипломи? Аз имам бакалавърски две и са доста различни и втората не исках да уча, но на 28 г. още в Бг имах възможност и нагласа за педагог и учител по английски.) Ще напиша и как в днешно време (в друг пост), без изпращане от някой на разменни начала, е доста трудно, понеже мъжът ми бе по програма за такива начала в същата държава, която описах и за няколко месеца, но мен не ме искаха, защото не съм от англофонска държава и не съм учила в такава. Та дори не знам дали фактът, че мъжът ми, като от Зап. Европа, не им внуши убедителност. За да последвам мъжа си в предварителната обмяна на опит с нямащия нищо общо последващ наш работодател, аз имах виза от посолство на държавата на мъжа ми (виза за придружител), като ми искаха за общежитието и подробно медицинско с кръвни проби, и рентгенови снимки, също се повтори за медицинкото и вече, когато аз се готвех да отида заедно с него при един и същи работодател там на студеното. Но сега: какво научих от моята великотърновска хазайка. Мисля, че тя не ми представи ситуацията си правилно, защото пеела е и като народна и най-вече оперна певица, а в Япония заминава в края на 70-те само за един месец и половина и според думите й: като оперна певица. Но аз много не вярвам, че е била оперна тогава и това няма нищо общо с гласа й, обаче по-скоро японците биха те наели за нещо, което те си нямат и да станеш чуждестранен учител там е възможно много лесно, ако си женен за техен, отколкото да те вземат просто така и си предпочитат при болест да не назначават заместник-учител, а биха пуснали запис на болния да им "говори". Но тя все ми говореше колко харесала ония хотели с етaжи под земята и как японците ги направили да изглеждат все едно не са под земя с някакви нарисувани прозорци или вместо прозорец има аквариум с рибки и как в асaнсьорите влиза придружителка в японска кимоно. А най-хресвала ресторант на покрива, който прави завъртане на пода си и ти виждаш от него много неща от града. Не мога да кажа колко време са стояли изпълнителите в Япония от ансамбъл "Филип Кутев" и защо не се говори това, но Яп. не е била нито комун., нито капит. страна, даже са били със санкции от Втората световна война и затова с тези два "лагера" не са си играели и шегували. Даже за да бъде убедителна, че е с класически неща, ми разказа как работеща от тамошното ни посолство българка си говорела с нея, че трябвало да ходи да гледа кучето на Лили Иванова, която е трябвало да знае, че по-добре да не идваш с дом. любимец, понеже вероятността да ти оставят любимеца под карантина в някой ветеринарен център за цялото ти посещение там, е доста голяма. Според мен тази история за Л.И. е доказателство, че моята хазайка не искаше да каже точно как се е ходило на гурбет понеже може да е имало клауза да бъде в делегация и да придружава наши политици, без да разгласява "никога" това и аз, ако бях на мястото на Л.И. щях да се сърдя, че навсякъде я свързват с неразгласени срещи и всеки, ходил някъде, я е познавал. Обаче съм сигурна, че Лили Иванова не е ходила в Коми за концерт и едва ли е ходила зимно време, ако въобще е решила да е в Сибир. Мога да направя за културата и странностите на Яп. и отделна статия, защото на мен ми хареса там, макр че да бях на нашa едноседмична екскурзия от нашия кит. град. И да- вярно е, ако работиш с азиатци, това да идеш с колеги (от твоя пол) на сауна или подобно и да те видят гол и ти тях така, не е неприлично (с непознат и от срещуположния ще ги е срам). Тук подчертавам от твоя ти пол, защото ще видите много хора от Далечния Изток да се държaт и гушка за ръце с от неговия си пол и това е израз на нещо като "кръвно" братство/сестринство, но без да си режеш вените и сливаш кръв. Да не говорим, че в големия ми азиатски домакин жените обожават осми март и първи юни (второта дата е като при нас Ден на детето), които и сега си се празнуват там, както ние навремето. Имат и, както американците, Ден на бащата и май и на майката, а пък и за оригиналност си имат и Ден на незадомилите се с половинка. 
 Сега ще разкажа за Ко-ми (пиша нарочно така, за да не се индексира думата от търсачките), макар че хората тогава не са си давали сметка, че е можело да искат повече пари, понеже са облагородили за живеене плашещи със студ и наличие на политзатвори земи, които имат петрол, а са ходели там като "прости" дървосекачи. Четох блога на образована българска лекарка, която е последвала мъжа си (дървосекач) и ей така (все едно от съжаление, а нужда от медперсонал имало) едно договорче за 250 рубли на месец, което е толкова почти тогава заплащането в Бг.
  Дървосекачите е можело да вземат до 2 хил., обаче имало е рестрикции колко да изнасят, все едно им казвали: абе яжте тука много, че как ще се чудите в летището как да си скриете парите, които сте планували да дадете на семейството си. Даже сега излизат там идиотски политпубликации как сънародниците ни изсекли горите и кой да се оплаче, след като местното население там прилича на азиатци и са малко на брой, а европоидните и сегашно мозинство сега са заради петрола, а не да мръзнат и секат и да чакат иначе защитените лосове и кафяви мечки (бели мечоци няма там, искат и доста вода те) се блъснат в камион, за да могат да пируват с местни и да им дадат рогцата на дебелия защитен от ловци лос за трофей. А пък от българите научават, че чушките можеш да ги печеш, белиш и хапнеш като аперитив с ракийка. Научават и как нашенци, за да могат да видят интересното навън, са ходели и с чуждо (на здрав познат) медицинско. Студът има лоши страни: ако пипнеш в студени температури метален лост, металът ти лепи голия крак или ръка и ако ги дръпнеш силно, оставш инвалид - т.е. без тях. Но има лек, просто металът пуска, ако залееш участъка с леко топла водичка. Другото лошо: статично електричество и изкуствени материи наблизо, като в студ това генерира лоши вълни в сърдечната област на човека. (В моя студен град, поради замърсяване, имаше доста горещо лято, колкото при нас си). А като капак на всичко: в Ко-ми зиме температурите могат да са около - 40 и ако топлоцентралата спре само за 3 часа, може да си кажеш молитвата. 
 За ходилите в Ли-б-ия ще кажа. Тук трябва да кажа, че Л-ия е била доста желана поради близко положение със Западна Европа, макар че нашенцине са си давали сметка, че страната е извършила кървав акт над шотландски граждани, за които не си е платила докрай обезщетение, даже е осмивана във филма на Спилбърг "Завръщане в бъдещето" в края на 80-те. Оттам е можело по-безпроблемно да обмениш долари и после да излезеш в З. Европа, обаче тази илюзия, че там са в безопасност окончателно се разби в края на 90-те поради повдигнати скалъени присъди към наши медици. Много хора биха казали: пари да има, там отивам. Точно като учител и покупателна способност на парите ти имаш най-добра в Азия, а и там има голям респект към възрстните и висшестоящите. Обаче те си мислят, че огромните им територии са заплашени постоянно от европейски колонизатори, мислят ги и за наркодил-и. Навсякъде ти искат много гаранции за общежитие или квартира, в кампусите на училищата са безплатни, но трябва да свикнеш, че при всяко си излизане в друг град казваш на работодателя си. Защото парите не са най-важното и в това се убеждаваш, когато ядеш азиатски труфели за смешната цена от евро в тамошни пари и европейско вино, от азиатци купили си лозе и евтинко споделящи го в тяхната си страна, обаче свободата не я имаш, като ти искат голям куп документи и си длъжен да разкарваш роднините си до посолството, понеже те трябва да са заверени преди да са влезли в странат им. За капак на всичко нашите посолства те смучат  си измисля правила: казват да платиш тук с тоя айбан на куриерската ни служба, която има бг банкова сметка, но акълът им не го побира, че превод в чужда валута излиза 35 долара и за дренба сума и тогава звъниш на твоята мама, понеже чиновникът не може да ти вземе той за куриера и да предвижи парата, но те и принуждават да си купиш документ за 10 лв., че ей сегичка нов паспорт ще имаш, от какъв ли зор: те искат, когато го имаш да го видят. Измислят ти всякакви документации и да ги платиш по един единствен начин, най-добре е да имаш достатъчно валиден паспорт, макар че ако имаш 3-год. виза, ти искат паспорт валиден за най-малко 3 год. и 1 ден. Да не говорим, че в някои автономни области в големи страни, направо ти прибират паспорта за няколко часа. Случвало се е гафове с карти на туроператори с означени в различен цвят карти-указатели за всяка авт. област, при кото азиатците те обвиняват в сепаратични подстрекателства и ти късат паспорта, макар че си турист, ползвал картата и хич не разбираш какво ти се случва и поради липса на паспорт, увреден от митничарите, си заклещен, но ходи го разправяй това, понеже за заубен паспорт в Бг ти пишат бърза глоба на теб-пострадалия. Аз в едно от общежитията имах оставена отпреди мен някого книга на англ. против властта и я прочетох, за да видя, ако ме затворят за нея, как да се построя защитата и се оказа, че на главната героиня пресладването е било, че е слаба жена и бих говорила за еманципацията, като не посмях да я изхвърля, за да не будя у търсачите по боклуците подозрения. Да им се чудиш на акъла - какви въстания бих им правила в далечната страна и как отдалеч бих си мъкнала печалбата от такова "въстание"? 
 Чувала съм за баща на моя връстничка, работещ като пилот на селскостопански самолети за инсектициди в африкански държави. Като им гледаш картичките, си казваш "каква красота", но върви при тоя пек с насекомите и ще те видим. Аз предварително се бях ваксинирала от франкофонската държава срещу японски енцефалит срещу малко заплащане. Обаче в Бг такава ваксина няма или ще ти искат след месец доставка повече от при мен пари. А ако търсиш в Азия ваксина и някаква екстри, ще ти се присмеят какъв разглезен европеец си, макар че те си ги купуват, но с теб не биха споделили.