Днес реших да приключа този пътепис, от една страна, за да не оставям работата си недовършена, а от друга, защото в четвъртък започвам новото пътешествие към лятната емиграция. Заминавам, хора. Известно време ще присъствам тук тихо и от юг...
Пътеписът не е весел, защото и усещането за предстоящо ми ново пътуване не ме радва особено. Всяка година е като за последно и все пак, никога не е за последно...
Парче локум за всеки турист
По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността известна като Метеора.
![](/ClientFiles/58d03318-14ab-4e82-8d22-2860008c48fb/метеора/100_0196.JPG)
Така открихме Калампака - селището, което се намира в подножието на Метеора.
Точно на пътя, който води към скалите на Метеора има едно магазинче за сувенири, където всеки гост бива посрещнат още на входа с парченце истински гръцки локум. Няма защо да коментирам представата ми за гостоприемство, но това някак много ми харесва като търговска стратегия. Един обикновен магазин за сувенири, в който се изработват икони посреща клиентите си като гости. Приятно изживяване точно на пътя към манастирите.
От гостоприемното магазинче си купихме по един малък пътеводител и поехме към манастирите.
![](/ClientFiles/58d03318-14ab-4e82-8d22-2860008c48fb/метеора/100_0316.JPG)
За онези, които са ходили по този край на Гърция, знаят, че Метеора е изключително природно явление, което представлява откъснати, огромни каменни блокове, върху които са накацали кокетни средновековни манастири.
![](/ClientFiles/58d03318-14ab-4e82-8d22-2860008c48fb/метеора/100_0205.JPG)
Метеора преведено от гръцки означава следвремие. Защото онези вълшебни скали са родени преди времето на хората и сигурно ще останат и след времето на хората. Метеора – това е мястото на безвремието.
Първия манастир, които посетихме беше „Св. Стефан” и той представлява най-големият женски манастир на Метеора, но не и най-големият по принцип.
Изкатерихме с колата върха, щракнахме няколко снимки и след поредния завой видяхме първата цел – манастира „св. Стефан”.
Едно малко мостче свързва скалата върху, която е манастира с планината, а зад манастирската стена, която по външен вид го представяше като приказен средновековен замък се гуши и средновековната църква.
Малката ни групичка от четири души тръгна към мостчето и по някаква причина погледът ми се върна назад и там, точно срещу стената, в наклона към пропастта видях, че монахините са си направили малка кокетна градинка с формата на сърце. Вълшебството от сблъсъка със средновековието продължи като приказка, която с всяка стъпка оживява точно пред очите ми.
![](/ClientFiles/58d03318-14ab-4e82-8d22-2860008c48fb/метеора/100_0209.JPG)
Трудно ми е да опиша изключително подреденото място, на което ежедневно се изсипват огромни групи туристи, но всички се отнасят някак благоговейно и с уважение към миналото на това място и се стараят да не нарушават спокойствието им.
Вторият манастир, който посетихме беше и най-големият мъжки манастир на Метеора, до който се стига малко трудно, защото първо се върви надолу към дъното на пропастта, а после все нагоре. Не си направих труда да броя стъпалата, защото гледката към съседните скали е достатъчно красива, за да ме занимава през пътя на изкачването, но първото ми впечатление от гледката надолу и нагоре беше, че това приключение не е за мен и все пак, всеки път, когато имам възможност да го изживея се спускам по безбройните стъпала на стълбите и ги извървявам. Там на върха на скалата може да се види една прекрасна църква, с много красива градина, няколко музея и разбира се мноооого хора. Винаги, когато отивам в този манастир, известен на всички туристи като Големият Метеор, а наименуван „Св. Преображение Господне”, ме впечатлява градината му. Изключително кокетна и на върха на скала – просто красота. Освен това точно там – в неговата градина има малка чешма, в която винаги хвърлям една монета с мисълта пак да се върна. Каквото и да напиша от тук на татък няма да е достатъчно, за да опиша усещането от сблъсъка между масовия турист, жаден за красота, въоръжен с ненаситен фотоапарат и милостивият мир на средновековния храм. До това усешане може да се стигне само на Метеора.
![](/ClientFiles/58d03318-14ab-4e82-8d22-2860008c48fb/метеора/100_0232.JPG)
Големият Метеор и градината му.
![](/ClientFiles/58d03318-14ab-4e82-8d22-2860008c48fb/метеора/100_0294.JPG)