avatar
0 0 гласа

Една българка

Здравейте сега ще ви дам преразказана "Една българка" от името на баба Илийца. Това бяха на 1ва и 2ра част.След малко на 3та и 4та. От Kami.
 

Трансформиращ преразказ на Една българка от името на Баба-Илийца

1 глава

 

Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.Ботев падна,беше казал някой и всички се изпокриха из домовете си.Но жените,нехаейки или незнаейки бяха тръгна към нивите.Внучето ми горкото,се влошаваше.Сърцето ми се късаше да го гледам как бере душа.Единственото,което можех да направя е да го заведа в манастира,за да му четат за здраве.

Бягайки към брега,бързайки да стигна навреме до манастира,по пътя се молех на Бог да поживи детенцето ми.Шепнах на горкото дете и го оспокоявах с думи.Наближавайки брега,се чуваха удари от камшици.Там имаше две заптиета,който не позволяваха на никой да се качва в ладията.Аз извиках,тичайки към брега.Заптиетата ме изгледаха.Един от тях ме запита какво диря тук.Помолих го настоятелно да ме пусне в ладията.Той ме позна,тъй като му бях готвила баница в Челопек.Запита ме къде нося детето.Отговорих му,че е тежко болно и трябва да стигна колкото се може по-скоро до Черепишкия манастир.Аз го провокирах с думи,казах му че и той е баща и,че ще се помолим и за негово здраве.След настоятелни молби,молейки отчаяно,те ме пуснаха в ладията и заплувахме по мътния Искър.

 

Трансформиращ преразказ на Една българка от името на Баба-Илийца

2 глава

 

Аз съм селянка от Челопек,с болното си внуче на ръце и съм се запътила към Черепишкия манастир.От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле.Не му помогнаха,нито хекиминът,нито баянета и затова реших да помоля Света Богородичка за помощ.

По пътя към Черепишкия манастир,минувайки през Церовата гора срещнах бунтовник,който ме помоли за помощ.Той беше с избледняло лице,с опнати дрехи,с пушка на рамо,прегладнял и ме помоли за хляб.Аз потърсих в своята торба,нов нея имаше само няколко трохички хляб.Дадох му остатъците,който бяха останали на дъното,след което той ме запита дали може да се скрие в близкото село.Отговорих,че не може,защото там има много турци,които ще го разпознаят и заловят.След моите думи,на лицето на момъка се изобрази отчаяние.Аз помислих малко и му рекох,тази нощ да се скрие в гората и,че ще се върна,за да му помогна.Казах му,че ще му донеса хляб и чисти дрехи,за да не го разпознаят.Отвърнах,че сме христиени и трябва да си помагаме взаимно.Лицето на момъка светна от надежда.Отговори ми,че ще ме чака и се изгуби навътре в гората,коцукайки.

Моите очи се наляха със сълзи.Спуснах се тичешком надолу,мислейки си да направя това добро и дано Бог да поживи внучето ми.Реших да споделя всичко с игумена,щом той почете на детето,с надеждата,че той ще ме разбере и ще ми даде хляб и чисти дрехи.

 

 

черквата и ми каза да приближа детето.То беше жълто като восък и той помисли,че е умряло,но то горкичкото отвори своите очи.След като му почете за здраве,целунах ръката му и реших да му кажа всичко за бунтовника,който срещнах в гората.Той се намръщи и отказа да ме слуша,страхувайки се в манастира да не влезе още някои.Последвах калугера излизайки на двора и му казах,че няма да нощувам тук и го помолих за малко хляб.Нареди на ратая да донесе хляб и ме предупреди,че втори път няма да отвори вратата на божия храм.

Сложих хляба в торбата си и взех детето на ръце и излязох през вратата на манастира,а след мен тя се хлопна и заключи.