avatar
+4 4 гласа

ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ

Георги Бенковски - буен красавец с мистичен ореол



За истинския живот на героя от Априлското въстание разказва зам.-директорът на Националния исторически музей ст.н.с.д-р Цветана Кьосева

20.04.2006

Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Груев Хлътев, е роден около 1843 г. в Копривщица. След смъртта на баща си става абаджия и терзия, за да се изхранва, и търгува е различни краища на Анадола.

Член е на Гюргевския революционен комитет. С Панайот Волов е апостол на IV революционен окръг. Благодарение на своята смелост, решителност и понякога самонадеяност, той измества Волов като водач на Априлското въстание.

С Хвърковатата чета мобилизира и мотивира много въстаници и играе централна роля във военните действия. След потушаването на въстанието Бенковски с няколко революционери се скита из Стара планина.

Предаден. Убит при засада на река Костина, до Рибарица.


Това са известните факти от живота на Бенковски в учебниците. Малко се знае за личния му живот, за невероятното му излъчване, за почти мистичната му обаятелност и влияние.

Те са останали в старите книги и спомени, до които рядко някой днес се докосва. Тези източници ни показват един друг Бенковски, земен и естествен, бохем и авантюрист.

Големият историк, публицист и изследовател на Априлското въстание Димитър Страшимиров го характеризира по следния начин: "Гаврил бил левент, хубавец, но бил буен, духовит и своенравен. Бил твърде горделив и салтанатлия... охотно дружал с бейски и богаташки момчета, водел разпуснат живот, на който не липсвали и хайманешки авантюри."

Ето някои от тези авантюри.

При едно от връщанията си в Копривщица той бил обиден жестоко от турците. Когато тръгнал отново на гурбет, Гаврил яхнал гиздав и скъп кон и по тогавашния обичай поискал на изпращане да му свири селската циганска музика.

Това обаче било привилегия само на богатите и заможни търговци. Намерили се завистливи копривщенци и пратили по него заптиета, които го затворили за няколко часа в конака. Когато го пуснали, вече се мръквало.

Засрамен, Гаврил не пожелал да се върне у дома и потеглил същата вечер на път. В душата му обаче заседнала жестока закана да мъсти на турците, докато е жив, и да се не връща в родната си къща, докато не стане достатъчно силен.

Една от най-тъмните страни от живота на Гаврил Хлътев в Ориента е

другаруването му с членове на разбойническа чета от българи и турци,

които убили копривщенски първенец и за да не попаднат в ръцете на турците, се заскитали по Мала Азия. Там те се запознават с Хлътев. Той ги водил по разни кафенета и ги препоръчвал като наемници за "специални поръчки".

Другарите му си спомнят за него, че бил опознал всички вагабонтски краища на Цариград. Навсякъде, където имало опасни и рисковани работи, той бил в центъра.

За да скрива следите си от властите, Гаврил често сменя местонахождението си, професиите си и дори народността си. Подобно на Левски той е ту търговец, ту ходжа, ту турчин, ту персиец, ту русин. По едно време в Смирна дори бил гавазин (телохранител) на персийския консул.

През 1875 г., заедно със Стоян Заимов и Иваница Данчев, Хлътев се заема да осъществи плана от Старозагорското въстание през 1875 г. за убийството на султан Абдул Азиз.

Макар и официално да е само помощник на Заимов, той става пряк организатор на атентата.

Наема стая в хотел "Италия" на главната улица в Цариград, където се очаквало Абдул Азиз да мине на път от двореца Долма бахче към стария Стамбул. Работата се проваля, защото чаканият куриер от революционния комитет в Букурещ не дошъл.

След разгрома на Старозагорското въстание в Гюргево се създава нов български революционен комитет, който си поставя задача да организира ново въстание през април 1876 г.

Това наложило Гаврил Хлътев да замине за Влашко. Той обаче нямал паспорт.

Тук се намесила съдбата и не само му поднесла паспорт, но и му дала друго име, с което той остава известен в историята - Бенковски.

Името не е случайност. То принадлежи на един полски патриот, който затова, че стрелял по варшавския губернатор - русин, бил заточен до живот на остров Сахалин.

Полякът успял да избяга в Япония. Тамошният френски посланик го взел под своя защита и му дал папорт с името Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа.

Полякът си избрал Турция за ново местожителство. По неписано правило там противниците на Руската империя не се преследвали. На път за Цариград, Антон Бенковски пристигнал в Диарбекир, където се срещнал случайно със Стоян Заимов. Като участник в Хасковския таен революционен комитет, през 1873 г. той бил заточен тук.

Заимов обаче също имал намерение да бяга и предложил на Бенковски да му отстъпи френския си паспорт, а той да му помогне да си извади турско тескере. Бенковски се съгласил и продал паспорта на Заимов за 5 лири.

С този паспорт Заимов избягал в Румъния през 1875 г. Когато след неуспеха на атентата срещу султана Гаврил Хлътев тръгнал към Влашко,

Заимов му дал паспорта на Бенковски и така той заместил българската си фамилия с полска.

Как обаче Антон станал Георги, съвременницитему мълчат. Впрочем тогавашните турски паспорти лесно можели да се фалшифицират, така че дори и самият апостол би могъл да стори това.

Буен и пламенен, огненият българин имал нужда и да живее и имал доста жени и любовници. Както се казва, човекът притежавал голям запас от енергия и не знаел какво да я прави.

За удоволствията Бенковски не жалел пари.

У него те не били средство за обогатяване, а начин за заплащане на собствения кеф.

Съвременниците му казват, че парите се хлъзгали между пръстите му,а на дъното на неговия джоб зеела ненаситна дупка. Бенковски разделял парите на женски (ханъмски) и мъжки, като отдавал първенство на женските -махмудийки, за които разказвал увлекателно.

Според съратниците му по едно време той се повлякъл с една гиздава арменка и дори се фотографирал с нея. Нещо нечувано за ония времена, в които мъжете са се снимали най-много два пъти в живота си - веднъж за тескере и втори път - на сватбата, с булката си.

 

Копривщенецът бил такъв красавец, че жените сами се лепели по него.

От единствената му запазена снимка от Цариград в 1862 г. виждаме мъж в разцвета на силите си, с пламенен поглед, извити като гайтани вежди и плътна, чувствена уста. Облечен по последната мода. Оказва се, че ненапразно е упражнявал абаджийския и терзийския занаят. Грижата за облеклото била една от първостепенните в живота му.

Пак според Страшимиров Бенковски бил "франт първо качество", а по онова време франтството (облекло по модата) било някакво чудо!

Той бил облечен със "зебешки гащи, къси до коленото" - нещо като на юначните алпийски ловци, "с тузлуци (гети) под коленото", с "гайтанлии нашивки", с много украшения по тях.

Носел гиздава копривщенска риза "смахрама" и два елека "от джанфес и кадифе, с огнена бродерия от синци и цветни орнаменти".

Бенковски прибавял още и кон с голяма златна монета - пендар, сред мощна гръд. А на пендара личал юнашки надпис: "Машалла (слава) на ездача!"

Но Бенковски бил обаятелен не само за жените, а и за всеки, който е имал възможност да се докосне до него.

Участникът в Априлското въстание Захари Стоянов ни е оставил автентични бележки за мистичното обаяние на апостола сред населението на Панагюрище.

Ето какво пише той по повод на осветяването на знамето на въстаниците на 22 април 1876 г.:

"Рано сутринта камбаните и клепалата забиха от черковите. Тия известяваха на панагюрското и околното население извършванието на тържествения акт.

Скоро улиците се изпълниха с любопитни, повечето жени и деца, защото мъжете бяха по пунктовете. Тия бяха накичени с най-скъпите си дрехи... Всеки искаше да блесне в очите на омаяното население...

Името Бенковски вървеше от уста в уста.

Той имаше вече авторитет на цар; нямаше човек, който да не си изкриви врата да го погледне..."

По-нататък, по повод на смъртта на войводата, Захари Стоянов ще допълни: "Няма нужда да казвам, че Бенковски е святец както в Панагюрско, така и в Тетевенско, гдето е паднал.

Населението уверява, че нощно време, срещу събота и другите по-знаменити празници, гори кандило на мястото, гдето той е убит."