Както доста вече знаят,работата ми включва и ходене по улиците,та днеска гледам едно куче как се радва на бездъждовният ден,след 48-те часа дъжд.Гледах го с интерес,и изведнъж си представих как би изглеждал светът,ако и ние имахме опашки(буквално).Аз си мисля,че светът тогава би бил много по-искрен,а инфарктите също биха били много по малко,а и стреса също.
Представете си следната сцена-Спирам дама,която харесвам,правя й красив комплименти вместо да я гледам в очите,гледам дали опашката й радостно се размахва или стои заплашително свита между краката й.Няма притеснения,сгафил ли съм или не,опашката й показва ясно.Ако не съм сгафил,значи продължавам нататък,разговора с очи и ръце,гледайки позата на съответната опашкаСъщо така още на пръв поглед ще личи коя дама е е с по-свободно поведение(въртиопашка) или е по сериозна и съответно ти ще знаеш как да постъпиш вместо да се чудиш точно от коя порода е.
Да кажем,отивам да си търся работа,питам каквото се пита и съответно ми отговарят на питанията,поглеждам,опашката на анкетиращият и виждам,че съответно е заела позата на удивителен знак,понеже е удивен от смелостта да го питам за чак такива работи,като заплата в какво ще се състой работата ми,а моята в този случай вероятно е в позата на чуденка,защото ще се чудя дали това ми което ми казва е истина.
П.С.(После се сетих)доста преди мен един от писателите-фантасти беше писал по темета,но не си спомням името му,само знам,че беше предложил разработката си на Пентагона и те я бяха приели,защото им беше доказал,че опашките предпазват животните от стрес
Обаче съм сигурен,че и вдругите страни е така-лицемерие до дупка,докато ти си добр,всички съседи се отнасят с теб като човек,усетят ли че работите ти отиват на зле-гледат да те срещат колкото се може по-малко и се опитват съжалението ми в очите им да не личи
Нима MariaD,да предположим,че шефът ти се кара незаслужено,а работата ти е с атрактивно заплащане(както е модерно да се казва напоследък) и е абсурд да си намериш подобна на мястото в което живееш,силно се съмнявам,че на лицето ще ти личи точно какво мислиш за него, дори да се гледате в очите.
Не разбирам, ако ми се кара НЕЗАСЛУЖЕНО, какво ми пречи да му кажа, че е незаслужено и защо е така? Нали по това единствено уж превъзхождаме животните - че езикът човешки ни позволява да се разберем, като има недоразумение. Може би съм късметлия. Още не съм попадала на шеф, който да очаква да съм съгласна с всяко негово мнение или да се мисли за безгрешен. Също така - много внимателно възприемам критиките - независимо откъде идват. Никой не е съвършен и няма лошо да знаеш кога грешиш. Също съм спорила и не винаги с нисък тон със шефове. Нищо необикновено не намирам във всичко това. Освен може би, че не ми се е налагало до ден днешен да работя работа, която не съм избрала сама или вече не харесвам, но нямам друг избор. Това определно смятам за късмет. Останалото - всеки го може.
ПП Работя от 1988 г. В момента сама съм си шеф. По неприятен началник никога не съм имала.
MariaD ,явно си късметлийка щом попадаш на умни и разбрани шефове, а за предполагаемият случай би си мълчала,ако знаеш,че след това ще трябва да си търсиш друга работа,независимо какви чувства изпитваш към него в момента
А ето малко заглавия от категория 42-"лудостта на една котка","ако хората имаха опашки" на" какво (ще)прилича живота"
Из интервю на Джеймс Камерън за филма му “Аватар”
-“А защо аватарите са опашати ?
-Сега ще ви кажа следното:щастливи сме,че създадохме
именно такъв образ на туземец,защото с помощта на опашката
и ушите може да се предава емоционалното състояние на героя.
Паралелно с речта,създавахме и речник на опашката…”
Източник:списание :Inquirer
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви