Бели дяволи с черни одежди,
черни ангели с бели мечти...
И в отвъдното няма надежда...
Има Ад и във Рая дори...
От светци е почернен просторът,
а звезди сатанински блестят...
Радостта също има умора,
а омразата има си цвят...
От рога по земята белее,
ореоли до болка бодат...
Опашатите ангели пеят,
а с криле Луцифери летят...
И объркан в отвъдното Господ
върху хората също греши.
Добротата наказва със ропот,
а пред лошото просто мълчи...