Не знам чий е този прекрасен стих! Но, той казва всичко! Има ли нужда от полемика? Ако сте на другия полюс, кажете! И не спирайте да давате нежност, колкото и да ви е трудно! Обичайте и нека ви обичат! Без Обич и без Добрина.... няма смисъл... А струва ли си да живеем без тях!
Човек се ражда, за да е добър
и себе си, и другите да радва,
но не веднъж под лунния бакър,
сам е плакал, от другите раняван.
А всеки има свой измислен блян,
след който може цял живот да тича,
и през света минава неразбран,
обичал силно, ала необичан.
И озлобен, настръхнал влизал в бой,
дори със тези дето силно люби
и много късно осъзнавал той,
в излишни битки колко е загубил.
А колко нежност, колко топлина,
умират в него нераздадени
на хората тъй както и деня
умира вечер, щом настъпи залеза...
Има ли нужда от полемика? Ако сте на този полюс, пишете! И не спирайте да давате нежност, колкото и да ви е трудно! Обичайте и нека ви обичат!