Тримата седяха на пейката до един от товарните входове на хлебарницата,гледащ към двора и вече бяха запалили по цигара.В един момент измежду наредените каси с прясноизпечен хляб се появи една жена.
КакаРайна беше на средна възраст-около 45-те,с добродушно излъчване и лека припряност.Изглеждаше леко притеснена от разигралата се по-рано същата вечер сценка и нервните изблици на Дачо.
-Лелее,к'во че бъде с тоа лудия?Я че бегам от тука,не моа я се със стра да идем на работа.Че пием апчета я и се че мислим дали тоа нема да ми скочи на бой,къ скочи на Виолетка преди 2 седмици.-изстреля,като сполучлива немска картечница от Втората светована,какаРайна и продължи да повтаря вече казаното още няколко пъти.Явно с времето у нея се беше събрал доста страх от Дачо и неговите пристъпи на гняв.
Емил се опита да я успокои,но не успя веднага.Спас дърпаше нервно от цигарата си,а Джими Уонг гледаше мълчаливо с празен поглед вперен в мрака и се опитваше да проумее естеството на взаимоотношенията между новите си колеги.След,като какаРайна се поспря да си поеме дъх,Емил каза:
-Нема да се плашиш,ние нали сме тука,само спокойно.
КакаРайна,като чу,че има на кой да се опре в нужда,пак подкара монолога за лудостта на Дачо.На Джими Уонг му се стори,че зад касите с хляба има някой,той инстинктивно погледна натам.Това не остана незабелязано и Спас каза после да се обсъждат тия работи.
-Ти кво си работил преди?-Емил погледна с очакване към Джими.Останалите също чакаха с интерес да чуят.
-Какво ли не съм работил-смънка Джими Уонг с явно нежелание да говори за себе си.
-Кажи де,кво толко си бил преди да дойдеш тука?-упорстваше Спас.
-Бях шлосер,а пре...-Джими не успя да си довърши изречението,защото останалите моментално го засипаха с куп въпроси от най-разнообразно естество.Питаха какво ли не.Джими Уонг не обичаше непознати да го разпитват и деликатно се измъкна казвайки:
-Ще отида да си взема якето,че ще настина-и без много,много да се размотава се отдалечи с неприсъща за него ситна стъпка наподобяваща походката на чилийски патриот от седемедесетте,по време на акция.
-Кво му стана на тоа?-с лека изненада попита Емил.
-Стана му студено на човека.-предположи какаРайна
Спас озадачено каза:
-Чухте ли го как говори,не ми прилича да е бил шлосер.
-Ше му виим ръцете,ако има мазоли,значи верно е бил шлосер.
Почивката свърши някак неусетно,Емил беше ковнал още един пирон,докато обсъждаха новото попълнение.Междувременно Джими се появи и с пъшкане,охкане и псувни по адрес на колегите си от другата смяна,всички станаха да си довършат работата.
/ следва продължение /