Като събраха,каквото имаше да се събира,Емил,Спас и Джими Уонг продължиха с работата.Джими Уонг слагаше хляба в резачката,а Спас и Емил го мушкаха в пликовете,връзваха го с жъкачката(едно пособие,състоящо се от метална част и ролка тиксо),хвърляха вече опакования в щайгите и Джими ги избутваше на определеното за целта място.Бяха изминали не повече от 30 минути,откакто започна първата смяна на Джими Уонг,а той вече чувстваше умора.Последните месеци бяха доста бездейни за него и най-трудоемкото нещо,което му се случваше-да разцепи няколко трески за да си запали парното го бяха отпуснали и сега започваше да усеща,че не е във форма от дългото заседяване на едно място.По едно време се чу някакво странно буботене наподобяващо гръмотевица в далечината:
          - Немаа мги помагам,да си е*ът макята.
Джими се обърна да погледне какво става и видя един дребен,на пръв поглед незабележим човечец на възраст около 35 години с татуирана глава на орел от лявата страна на врата.
          -Че мги помагам я,а они кога я требва да праим козунаците се праат на улави и си драпат м*дата.-продължаваше да нарежда човека и постепенно очите му започваха да кръвясват.Една вена на челото му изпъкна и цялото му лице да почервенява-беше видимо изнервен и Джими Уонг очакваше всеки момент натрупалият се гняв да изригне.
Джими се поогледа и тихо попита:
          -Кой е този?
          -Дачо-отговори Емил-не му обръщай внимание и по-зле е бил.
          -Давайте,че това назе чека-обади се Спас.
Продължиха с работата си.След около 2 минути затишие Дачо отново започна да бучи нещо по повод липсата на колегиалност:
          -Те затава че бегат сички от тука и Терцата,затава бега.Онаа кво прай,2 часа 100 банички не моо опрай.Кога я требва да ги праим,сичко става за нула време и после ми викат:"яла'а ни помагаш с леба",ама,че ме фанат за к*ру другия път.
Всяка следваща дума звучеше все по-нечленоразделно,гласът на Дачо започна да се извисява и Джими Уонг се сети за Тримата тенори-стана му смешно,но се въздържа и не се разсмя,не искаше допълнително да налива масло в огъня.След малко Дачо се поуспокои.
          Вече привършваха първите няколкостотин хляба,когато Емил предложи да ходят да пушат по цигара.Приключиха и тръгнаха да излизат навън.
          -Сееееееекс,какоРайно- се разнесе из помещението -я оправи баниците и пиците,останаа ми само п*чките(малки бели питчици) да връжем и после че дойдем да ви помагам.-това беше какаРайна.

/ следва продължение /