Бялата пластмасова врата се отвори и от тъмния коридор се появиха двама типа и с любопитни погледи премериха Джими Уонг.Единият беше на възраст около 30,русоляв,та чак риж с воднисти сини очи и големи розовеещи бузи,едър мъж-близо 1,80 и 130 кила,но с видимо детско излъчване,имато му беше Емил.Другият-Спас,абсолютна негова противоположност-мургав, слаб, средновисок,току-що завършил училище.Двамата се спогледаха подсмихвайки се дяволито и се опитваха да проумеят що за птица е Джими Уонг и какво го е довело-в последните месеци доста "джимита" бяха минали при тях и все си тръгваха след няколко дни.Беше 18:50 привечер в един иначе хубав пролетен ден...
          Емил хихикайки изтърси набързо:
          - Къф си ти и кво те води тука,днеска е неделя?
          - Ти ли си Емил?-попита Джими Уонг-Казаха ми теб да търся.
          - Аз съм,а ти кой си и кой те праща?
          - Стефан ме прати при теб и каза да ме въведеш в нещата.
Спас се обади:
- Айде да влизаме,че стана некое време...
          Вървейки по сумрачния коридор Джими Уонг и Емил размениха няколко думи-обичайните тъпизми в подобни случаи.Тримата преминаха през една засечка и влязоха в едно широко помещение пропито с разнообразни миризми-ароматът на прясноизпечен хляб се преплиташе с ухания на евтин афтършейв,мухъл и пот.Казват,че обонянието е сетивото,което оставя най-трайни спомени в подсъзнанието и дадена миризма е способна дори да изкара човек от дълбока кома(или пък да го накара да си остане в унес -хаха),така че Джими Уонг вече придоби първото от поредицата впечатления,които в следващите 12 дни щяха да го накарат да преосмисли всичко трупано през годините,като познание за човешката природа.В следващите 5 минути Джими Уонг се запозна с бъдещите си колеги-все обикновени на пръв поглед хора и заедно със Спас и Емил продължи надолу по една рампа,където трябваше да започне първата му смяна,като пакетажник във фурна.
          Хлебопекарната беше относително малка в сравнение с мащабите на някогашните хлебозаводи,в нея работеха около 80-100 човека,но за сметка на това се ползваше с отлична репутация в рамките на града и околните села,това беше и причината Джими Уонг да се навие да започне работа там-добрата репутация.Емил и Спас му обясниха какво трябва да прави,кое къде трябва да се слага и изобщо цялата последователност на работата,след което започнаха да работят.Имаха доста хляб за оправяне,защото беше неделя.На десетата минута се случи нещо,което по-нататък щеше да се повтаря многократно-един нарязан хляб по някаква причина падна и по целия под се разхвърчаха филии.Между хартиените и найлоновите отпадъци филии,върху трохите,които бяха навсякъде филии,върху тясната пътечка.по която минаваха половината работещи също имаше филии хляб и докато Джими Уонг се чудеше къде следва да бъдат изхвърлени,понеже Джими Уонг,така си представяше нещата,че което падне и се отъркаля по пода не бива да се продава,като ново,а трябва да се бракува,особоне,като става дума за храна,то в същото време с добре отработени движения Спас и Емил се пуснаха,като куче на салам и с голяма вещина събраха филииките и сглобиха хляба-стана,като чисто нов.Джими Уонг гледаше,като поразен от мълния случващото се-старателното събиране на хляба от пода и още по-грижливото отупване на всяка филийка поотделно и при нужда издухването и от полепналите отпадъци,надминаваше и най-лошите му представи,за това,което може би се случва с храната,която си купува от магазина.Всичко стана,толкова бързо,че той дори не успя да попита какво,защо...

          Часът беше 19:10

/ следва продължение/

послепис: Много благодаря на Eowyn ,сам нямаше да се оправя.Мерси за съвета.