Много е странен живота. Летиш, хвърчиш в облаците, в един момент можеш да паднеш от високо, ей така. Просто да се строполиш, тъй както си летял.
Да се чувстваш толкова уморен от всичко, че да искаш да си пуснеш чилаут музика, да си я слушаш и дори да не ти е до това да мислиш нещо, примерно някакви спомени, а просто да се опиташ да се изпразниш от мисли.
Да ти иде да заспиш и така да спиш седмица-две, дори година. Да се събудиш в една друга реалност, тази, която си мечтал и която не можеш да имаш сега, а нямаш и не виждаш надежда, че би имал сега.
Толкова уморен да се чувстваш, че да ти иде да гушнеш възглавницата и да заспиш. Да забравиш всички мисли, всички тревоги, надежди и просто да спиш. Да сънуваш и да се усмихваш на сън. И да забравиш за момент за всички фалш, светска суета, бизнес, тревоги и трепети. Да спиш и да се събудиш бодър, засмян, вярващ, че живота е хубав, както го вярва едно дете.
Не че нещо, просто се замислих за всичките кофти неща в живота и ми стана любопитно, дали вие сте се чувствали така и какво сте правили, когато не сте можели да заспите?