BgLOG

Къщата на изгряващото слънце

от queen_blunder на 29.08.2007 21:31 19 коментара , 6551 прочита
Категории: Музика, Култура и изкуство, Интернет
Етикети: къщата на изгряващото слънце, ерик бърдън, eric burdon, the house of the rising sun, the animals

За мен това е едно от най-великите рок парчета за всички времена!

The House Of The Rising Sun или „Къщата на изгряващото слънце” излиза през 1964 година в изпълнение на британската група The Animals, чийто солист е Ерик Бърдън (Eric Burdon).

http://www.cdklassisk.dk/images/GLD25440.jpg

Следите на авторството на тази песен, възникнала първоначално като народна, са се изгубили завинаги във времето. В някои източници се казва, че това е била негърска балада, която много допаднала на Ерик Бърдън - фанатичен поклонник на класическия блус, който майсторски умеел да имитира вокалните маниери на така наречените «shouters» - блус изпълнители, с характерното за стила им пеене.

„Къщата на изгряващото слънце” продължава да живее и до днес. До този момент е изпълнявана в най-различни музикални стилове и представяна от страшно много певци и групи (може би има повече от 150 кавъри), като едни от най-популярните са следните:

Bachman Turner Overdrive
B.B. King & Mary Travers
Bob Dylan
Demis Roussos
Frigid Pink
Grant Green & Donald Byrd
Gregory Isaacs
Ian Raven
Jimi Hendrix
London Symphony Orchestra
Muse
Nina Simone
Pink Floyd
Punk Covers
Santa Esmeralda
Scags & Country Gentlemen
Scorpions
Severe Overload
Steve Power
The Animals
Tracy Chapman
The Ventures
Willie Logan
Виктор Зинчук

Някога я пеехме с текст, който започваше така: „Едно момче от Ню Орлеан самО остана в нощта, самО в затвора, накрай града, за него свършва света...”

Намерих видео материал на песента и съм много щастлива, че можах да видя първото й изпълнение – на Енимълс, с което по онова време тя покорява музикалните класации в Англия и Щатите.

Има я и в аудио вариант.

.....................................

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от gargichka на 29 август 2007, 21:41

Куинка, как пък се сети за тая песен сега? :)
(просто любопитство)

# | от Deneb_50 на 29 август 2007, 21:44

ЕЕех,Енималс-тогава бяхме млади и хубави,а сега сме само хубави,уви:-)))))

# | от queen_blunder на 29 август 2007, 22:06

Гардженце мило, на мен в ушите ми винаги звучи някаква музика :) В случая от сутринта това парче ми е постоянният фон на мислите.

Хвалих ли ви се вече, че всъщност аз съм един музикален помияр, който слуша с удоволствие всякаква музика от различни жанрове и стилове?

Като казах "музикален помияр", та се сетих :) Преди две-три седмици с мъжа ми се връщахме през нощта от кръчма. Вървейки по улиците, аз си пеех - нещо съвсем нормално за моя милост. По едно време минахме покрай едно улично куче, което беше заспало на някакво стълбище, и в момента, щом то ме чу, изправи глава, наостри уши и тръгна след нас. Изглежда го привлече пеенето, защото се движеше точно между нас, а когато аз млъкнах, то си отиде. Я гледай - викам му на мъжа ми - това куче беше някакъв помияр, но не какъв да е, а музикален... Точно като мене :)

Денеб, забранявам ти да говориш такива неща! :) Млади сме, докато се чувстваме такива :)

# | от alexi_damianov на 29 август 2007, 22:19

Аз може и да съм по-млад от тая песен, но със сигурност я приемам като неувяхващ хит и всеки път като я слушам, по мене пробягва тръпка от мрачното послание на тая мелодия.

Между другото, първият запис в албум на песента не е на Енимълс, а на Боб Дилън. Самият той я чува от Дейв ван Ронк, той пък - от чернокожи фолклорни изпълнители.

Ако на някой му се чете повече, да цъкне тук.

Хубава е песничката, показва, че Америка и народите й раждат и друго, освен бозави екшъни, напалм и МакДоналдс.

# | от swetew на 29 август 2007, 22:31

Алекси, приятелю,Америка раждаше идеи, песни, книги /спомни си само Чандлър и Хамет/ , но някъде до края на 70-те! В началото на 80-те следва малко движение по инерция и затихва дори великата американска фантастика, идеите се изчерпват, хитовете стават все по-маригинални и се налагат т.нар "кавър" версии.
Америка почва безмилостни инванзии извън границите си за суровини, потъпква постепенно, но сигурно човешките права, изостря проблемите на расова основа. Засега "великата" държава я спасява само вноса на "мозъци" по програмата "Зелена карта". Та нима Милош Форман и Кончаловски са американци? А миналата година Нобеловата награда за химия взеха скандинавец и немец, които просто работят в Америка.
Сегашната Америка е толкова по-невзрачна в сравнение с двойника си от 50-те, колкото незбравимата балада на "Енималс" в сравнение с дюдюканията на Мадона.
Куини, хубаво си се сетила за тази вечна песен! Аз лично си гледам клипа по 2-3 пъти на вечер.

# | от queen_blunder на 29 август 2007, 22:45

Алекси, благодаря ти за уточненията :) А това трябва да е гласът на Боб Дилън :)

# | от queen_blunder на 29 август 2007, 22:48

Пропуснах да отбележа, че аудио файлът може да бъде чут само от България, понеже е качен на вътрешен сървър.

# | от alexi_damianov на 30 август 2007, 00:34

За Америка и някои от американците съм убеден, че и до ден днешен раждат красиви и живописни идеи, но просто Мадоноподобните чудовища смазват алтернативните им послания с грамадната мотика на комерсиалното.

Едно е "бъди бунтовен" или "наслади се на яркия залез", друго - "цуни ме,фани ме, make me feel good", по-смилаемо, по-масово е, сещаш се.

# | от Dark_Miss_Music на 30 август 2007, 02:07

Класика.И една много любима песен.Благодаря за инфото=)
И нека е поздрав за всички тука :)

# | от queen_blunder на 30 август 2007, 10:09

Проблемът си има и своето биологично обяснение. По-смилаемото е по-близо до първичния животински инстинкт, а другото, което носи дълбок смисъл и естетическа наслада, е свързано с по-сложно устроената втора сигнална система у човека.

Аз намерих текста на песента на български език ето тук. Само че по моите спомени има известно разминаване, така че той претърпя малка редакция.

ЕДНО МОМЧЕ ОТ НЮ ОРЛЕАН

Едно момче от Ню Орлеан
само остана в нощта.
В затвора там, накрай града,
за него свършва света.

Прости ми, майко, аз сгреших -
сгреших във младостта.
Ти си майка, ти ще ми простиш,
моя грях и мойта вина.

А на нея, майко, ти й кажи,
че заминал съм някъде сам.
По-добър от мен ще срещне – знам.
Нека няма в очите сълзи.

О, майки, вие чуйте ме сега
и пазете свойте деца
от мига, във който те сгрешат,
както аз сгреших в нощта.

О, сбогом, свят, сбогом, слънчев ден,
небе, ветрове и звезди!
Любима, ти забрави за мен!
Само, майко, ти ми прости!

# | от Nejnichka на 30 август 2007, 13:26

Класикаааааа!!!

# | от queen_blunder на 30 август 2007, 20:14

Явно песента е любима на много хора :))) Това обяснява защо има толкова много кавъри. По този повод нека чуем някои от тях. (За съжаление обаче само българите ще имат тази възможност.)

Demis Roussos

Joan Baez

B.B. King

Santa Esmeralda

Muse

.....................

# | от queen_blunder на 30 август 2007, 20:37

Току-що открих и изпълнението на Виктор Зинчук. Песента на руски се нарича "Дом восходящего солнца". Дано да тръгне плеърът.

.................................

Линк за теглене

# | от assenoff на 31 август 2007, 09:55

Култово! Мерси за припомнянето :)

http://assenoff.net

# | от ua на 31 август 2007, 21:00

А може ли в общност музика да има категария или нещо подобно с имeто "Кавър " и там да се качват кавъри.Например "Лятно време" на Гершуин или "Вчера" на Бийтълс.Мисля че ще бъде интересно.

# | от queen_blunder на 01 септември 2007, 19:58

Gen, току-що пратих лично съобщение на чаровната админка на общност "Музика" и се надявам в най-скоро време молбата ти за създаване на категория "Кавъри" да бъде удовлетворена :)))

# | от queen_blunder на 02 септември 2007, 15:32

И така-а-а! Като ще е гарга, да е рошава. В домашното ми звукозаписно студио, състоящо се от фотапарат с диктофон, който записва стерео звук, + допотопен компютър, просвирващ миди файлове, днес реших да си сбъдна един детски спомен.

Ето така звучеше песничката за момчето от Ню Орлеан, която някога пеехме с моята приятелка, усамотени на пейка в Западния парк...

..................................

# | от ua на 03 септември 2007, 22:00

Прекъсва ми плеъра на последния кавър , на този ,който птичките са слушали в захлас тихото пеене на една усамотена пейка в Южния парк и преплясквайки с крилца са аплодирали изпълнителите на бис, затова ако може я качи в http://muzikalen.googlepages.com/ да я изтегля , да чуя и усетя естетиката на пеенето, за да мога пренасяйки се в онези години да си спомня и аз как дрънкайки на китара омайвах момичетата с "Къщата на изгряващото слънце" и не само с нея.

# | от queen_blunder на 05 септември 2007, 19:25

Охо-о, Gen, всичко ще си кажеш... :)))

Едно от най-вълнуващите преживявания беше да бъдеш в компанията на някой, който свири на китара. Божествен звук има този инструмент! Въпреки че слушахме музика на касетофони, китарата беше незаменима, защото тя носи неповторима романтика и красота.

За адреса – той вече е нов, защото ми се изчерпи лимитът от пет сайта, които гугъл предоставя при разкриване на един акаунт. Ето линк към песента. Но, предупреждавам те, че пеенето ми изобщо не е на висота, защото тоналността ми е много ниска и на някой тонове издишам. Освен това ние пеехме цялата песничка за момчето от Ню Орлеан само с мелодията на първия куплет от „Къщата на изгряващото слънце”. Това също е недостатък май...

Когато имам време, може да се опитам да направя нов запис с мелодията на оригинала, като прибавя още един куплет ето от тук, защото точно един не достига.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

Къщата на изгряващото слънце

RSS за коментари Коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви

Къщата на изгряващото слънце

RSS за коментари Коментари

Най-четени публикации

Общности

BgLOG

Категории

Архиви