avatar
+1 1 глас

Глаголица

Глаголицата
Глаголицата

Глаголицата е най-старата известна славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 862-863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (по-точно старобългарски, наричан още старославянски или староцърковнославянски език). Известна е със сложната си и екзотична графика.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (това е и името на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“. Названието й е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век.

Глаголицата съдържа около 40 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековната курсивна гръцка азбука, като им е придаден декоративен облик. Предполага се, че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от еврейската азбукафонемите, които тези букви представят не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от еврейски и самарянски скриптове, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си към хазарите.

Според Петербургските филолози М.И. Привалова и Г.М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата приличат действително по форма на хуцури, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). При това "корелативните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак", а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на 19 век и нейни основоположници са Е. М. Гастер (1887, Лондон) и Р. Абихт (1895, Лайпциг).

Според друга теория, глаголицата е създадена на основата на древни славянски руни (чрьти и рези), които подобно на германските руни, не били пълноценна писменост, а строго религиозно писмо, използвано за целите на езическата славянска религия.

Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“ от прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Муфтарлар, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на изграждане, с тази разлика, че „руните“ са сричкова азбука.

Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).

                                         И С Т О Р И Я
Башчанската плоча (11 век), един от най-старите запазени текстове на глаголица

Башчанската плоча (11 век), един от най-старите запазени текстове на глаголица


През 863 г. Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. За тази цел Кирил създал една нова азбука — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Кирил и Методий.

Азбуката е била забранена през 886 г. и учениците на Кирил и Методий са били принудени да избягат в България, където основават нова академия. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение в страната ни. С глаголица и кирилица (създадена от Климент Охридски в края на 9 век) са пишели старобългарските книжовници от 9, 10 и 11 в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Някои от учениците са посетили Хърватско и Далмация, където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в Бохемия, където азбуката е била частично използвана през 10 век и 11 век. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през Средновековието. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до 14 век. С глаголица са писали и в Русия, но доста рядко.

От 9 век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо — устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия минускул (бързопис).

Усъвършенства се и начина на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през 13 век-14 век век в славянските книги се налагат три стила:

  • заставки — украсени композиции преди началото на блок,
  • инициали — украсена начална буква,
  • концовки — завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста.

Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси — като Томичовия псалтир около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата летопис от 134445 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на 14 век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.

По адриатическото крайбрежие на Хърватска глаголицата се запазва чак до миналия век, предимно като вид тайнопис в някои манастири. В сегашни дни тя се използва само в църковнославянския, а също и като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватска.

По-рано схващането, че глаголицата е създадена от монасите Кирил и Методий, не е било напълно възприемано.

Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки — hlaholika, на полски — glagolica, на руски — глаголица, на хърватски — glagoljica


                               Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А

Глаголицата има два варианта: объл и ъглест. В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте изображение на двата варианта.

Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: Зографско евангелие, Асеманиево евангелие, Мариинско евангелие, Рилски листи, Охридско евангелие. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в Моравия, Панония и Охрид.

Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.

Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: аз, буки, вeди, глагол, добро, естъ и т.н. Буквите имат и числена стойност — първите десет за единиците, вторите — за десетиците, третите — за стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

Следната таблица представя всички букви в глаголицата:

  • самата буква (объл вариант),
  • името й,
  • нейния звуков еквивалент,
  • съответната гръцка буква, за която тази буква е използвана,
  • и съответната й съвременна кирилска буква (ако съществува).



 


БукваUnicodeИмеЗвукЧислена стойностВръзка с гръцкиВръзка с кирилица
АзАза1Alpha (Α)А
БукиБукиб2 Б
ВедиВедив3Beta (Β)В
ГлаголГлаголг4Gamma (Γ)Г
ДоброДоброд5Delta (Δ)Д
ЕстьЕстье6Epsilon (Ε)Е
ЖиветеЖиветеж7 Ж
ДзелоДзелодз8 ѕ (македонско дз)
ЗемляЗемляз9Zeta (Ζ)З
И, Иже Ⰹ, Ⰺ(йота)и10Iota (Ι)И, Й
ИИжеи20Eta (Η)И, Й
ДжервГервг'30 Г' (македонско Ѓ, сръбско Ђ)
КакоКакок40Kappa (Κ)К
ЛюдиЛюдил50Lambda (Λ)Л
МислетеМислетем60Mu (Μ)М
НашНашн70Nu (Ν)Н
ОнОно80Omicron (Ο)О
ПокойПокойп90Pi (Π)П
РциРцир100Rho (Ρ)Р
СловоСловос200Sigma (Σ)С
ТвердоТвердот300Tau (Τ)Т
УкУку400Upsilon (Υ)У
ФертФертф500Phi (Φ)Ф
ХерХах600Chi (Χ)Х
ОтОто700Omega (Ω)използвана само за
възпроизвеждане на гръцки
ЦиЦиц900 Ц
ЧервЧервч1000 Ч
ШаШаш  Ш
ЩаЩащ800 Щ
ЕрЕръ  Ъ
ЕрыⰟⰊЕрыы  Ы
ЕрьЕрьь  Ь
ЯтЯтѣ800? ѣ, премахната от българския през 1945
ЙотЙотйо  не се употребява
ЮЮю  Ю
Юс малъкЮс малъкен  ѧ, не се употребява
Юс малък йотиранЮс малък йотиранйен  ѩ, не се употребява
Юс голямЮс голямон  ѫ, премахната от българския през 1945
Юс голям йотиранЮс голям йотиранйон  ѭ, не се употребява
ФитаФитаф800Thetaѳ, използвана само за
възпроизвеждане на гръцки
ИжицаИжицаи Upsilonѵ, премахната от руския през 1917