В дългата дискусия, която предизвика постингът на Мейкъра, се засегна и една много важна според мен тема, която заслужава да й обърнем по-голямо внимание от това наняколко коментара – а именно – нежността и нейния израз. Бе ми интересно да видя какви мнения се оформят относно това дали трябва или не трябва да се проявява нежността на публични места и какви граници трябва да има.

Ще започна с нещата, които ние спокойно и без свян показваме на публични места – гняв,злоба, притеснение, завист, страдание, разочарование с прилежащите им псувни,оплаквания,караници, изразено с остър език и тон негодувание,скандали, дори бой– не че тези неща се смятат по принцип за редни, но замислете се: на кои емоционални изрази ставате свидетели по-често на публични места: на гореизброените или на целувки, милувки, усмивки, на добри думи? Дали не е по-полезно за настроението на човек да види как една ръка се вдига, за да погали любим човек, отколкото такава, която се вдига, за да ръкомаха яростно и заплашва? Как би действал човек, който през деня става свидетел на повече изблици на нежност, отколкото на огорчение,гняв,притеснение – би сътворил по-скоро хубави неща или би разрушил спокойствието на хората, с които се срещне? А как би действала нескритата нежност и съзнанието, че няма защо да се крие, върху бъдещия характер на едно дете – по-зле ли от прикритата?Все реторични въпроси.

 Колкото и да не обичаме негативните емоции и техния израз, до такава степен сме се срастнали стях, че ги приемаме като ежедневие, а за израза на положителни пориви на нежност се замисляме дали е морално или неинтимно на публично място! Ако любовните емоции са интимни и поради това не трябва да се показват с жестове на публично място, нека да забраним тогава и жестовете, демонстриращи негативните индивидуални емоции – хората да си се цупят, мърморят, ръкомахат и викат вкъщи!Или тези вторите са добили публичност?:))) „Но тези емоции са неудържими вповечето случаи” – биха казали много хора. Така...а пък поривите на нежност трябва да се удържат, у някои хора даже не идват и такива пориви! И това сигурно е естествено, светът си е такъв.... Публичност е добила формулата:„Негативните емоции предизвикват негативен израз, който в най-лошите случаи се наказва законно по негативен начин(примерно побой- с арест)”. А защо не го заменим с: „Позитивните емоции предизвикват позитивен израз, който се„наказва” с радостна усмивка от страна на другите”?

 
Може би някои мислят, че има огромна разлика между това да се изрази нежността чрез душата и това да се изрази чрез тялото. Мисля си, че нещата са свързани. И потискането на израза на този вид емоции по единия начин, води и до потискането им по другия.Но разбира се, тялото – емоции, изразени чрез тялото ( изключваме чрез очите – това се счита за допустимо ) -  и специално любовни емоции - са срамни, трябва да се крият или поне да се избягва да се показват пред хората( че кой човек обича нежности?:)))))... И като ни стане навик да ги крием от малки, какво да очакваме като станем възрастни – да се превърнем в хора, които не знаят как да изразят чувствата си не само на публични места – а дори вкъщи.

Същото е и със сексуалността. Недай си Боже някой младеж да целуне момиче по врата в автобуса или да си пъхне леко ръка под крайчеца на блузата й, някъде на улицата ,и разни баби почват да мърморят и да се кръстят. Ясно, добре, така са възпитани. Но аз предпочитам да видя палавия поглед на двама младежи, отколкото нацупената физиономия на някоя баба. (да не говорим, че и тази баба на времето е горяла по някой момък и се е ядосвала, че „не трябва”:))Какво лошо има да знам, че двама души повече в този град се обичат и желаят? Защо трябва да се чувстваме засрамени и притеснени от неща, които не вредят на никого? Или е естествено да се срамуваме от поривите на сексуалността си? За едно бебе не е неестесвено да изследва ‘какво е онова странно нещо, от което пишкам’ и се чуди защо ли мама го бие през ръцете; аз и до днес недоумявам защо като тийнейджърка трябваше скришно да чета за секса от книги като „Мъжът и жената интимно” и да се специализирам в  светкавично пъхване на книгата-табу под дюшека в момента, преди вратата да се е отворила? В крайна сметка възпитаваме децата си във всякакви ценности,натъпкваме им главите с един куп морални императиви, съвети, мъдрости...Да живее здравият разум! Но по отношение на емоциите, ни хрумва да обърнем огромно внимание на това, което трябва да не се проявява, понеже е неморално позиране:не се прегръщайте страстно, не се целувайте, никаква нежна милувка на публично място!(Това естествено не важи за всички; но много хора сякаш инстинктивно се спират преди да изразят нежност на публично място, макар да не го смятат за нещо лошо).

Та нали тялото ние дадено все пак, за да може душевните ни чувства да добият материален израз,за да ги усетим и да ни донесат радост (ако са позитивни) – защо да се лишаваме от радостта на целувката, прегръдката, ласката, ако поривът се е появил преди дас ме се прибрали вкъщи?И защо да крием от обществото тази радост, а в същото време рядко да  крием лошото си настроение?